Да дадем ли контрол над бизнеса си?

Наскоро четох статия на Ноам Васерман от Harvard Business School. Да дадем ли контрол над бизнеса си? Според Ноам предприемачите са изправени пред дилема – пари или контрол. Тези, които изберат да дадат контрол на външни инвеститори са по-богати (виж стр. 37). Ако искате да се запознаете в детайл с данните и методологията, прочетете това. Можете да си купите и книгата му. Ще стъпя върху работата на Ноам, като добавям измерение – риск.

Психологически фактори

Заимствам от немската мисъл (Хегел, Маркс). Два вида удовлоствие от работата: външно (кеш), вътрешно (кеф). Деля бизнесмените на две категории:

  • Артисти. Те са като занаятчиите на Маркс. Изразяват се с продукта. Искат да е качествен.
  • Търговци. Като месарите на Смит. Идентифицират се с печалбата. Продуктът не е важен.

За артистите. Ще споделя част от разговор с чуждестранен PE (private equity) фонд преди години. Питам техния представител: „Кое за теб е ключово, за да работим добре?“ Отговорът бе приблизително:

„Собствениците на компаниите, които ми предлагаш, трябва да мислят за печалбата на първо място. Да имат силен финансов директор. Не искам да се разправям с хора, който искат да инвестират в качествени активи, ако те не правят пари.“

Ако сте артисти, ще ви се изправи косата, когато чуете това. Прав ли съм? Повечето дялови инвеститори ще искат мажоритарен дял и ще гледат по съвсем различен начин на бизнеса ви. В българската реалност оптималният изход е да препродадат бизнеса ви на стратегически инвеститор (типично по-голяма компания от сектора, която търси неорганичен ръст), който на свой ред изцяло ще ви изтрие от управленската картинка.

Да дадем ли контрол над бизнеса си?

За търговците. Идеята не е колко голямо парче от тортата имате, а колко голямо парче торта имате. С помощта на парите, опита, контактите и дисциплината на качествени дялови инвеститори (PE/VC funds) „тортата“ може да стане много голяма. За да си партнирате добре, трябва да имате добър управленски и секторен опит, силен екип и да можете бързо да изградите голяма икономическа стойност. След 3 до 7 години фондът ще трябва да излезе от инвестицията. Трябва да сте практици и реалисти. Ако, обаче оставите егото си да вилнее, ще си останете със 100% в кварталната бакалия вместо с 0.01% в Уолмарт. Приемете, че не сте най-знаещите и можещите и че сте заменими и това ще ви направи пари.

Финансови фактори

Риск:

Един PE/VC фонд има доста повече опции в САЩ отколкото в България. В САЩ, ако пазарът и моментът са благосклонни, а секторът добър, първичното публично предлагане дава относително добри решения. В България, според мен, добрият изход е препродаването на стратегически инвеститор. Пазарът и иновациите винаги крият рискове дори с обозрим стратегически инвеститор. Може да разработвате продукт 5 години, за да бъдете изпреварени от китайците с 5 месеца на финалната права. Може да се случи какво ли не с пазара. Може политическият риск да удари тавана. Тогава има опасност да „изгорите“. Фондът няма възможност да чака още 5 години. Може да излезе посредством рефинансиране с дълг. Може дори да се наложи да изсмуче всичките парични наличности и да разпродаде активите. При тези ситуации или компанията се оказва в бурно море или се оказва потопена. Както казваше Камата: „Който не играе, не печели.“ Ама и не губи. Трябва да знаете, че голямата печалба предполага голям риск. Ако компанията ви не се представя според очакванията в последните години от инвестицията, вероятно ще имате разнобой на интереси с инвеститора. Затова трябва да сте маниакално фокусирани компанията да тръгне много силно, ако изберете този път.

Печалба:

Нека пак да повторя мисълта на Камата: „Който не играе, не печели.“ Или както казват руснаците: „Който не рискува, не пие шампанско.“

Изборът да дадем ли контрол над бизнеса си.

Да дадем ли контрол над бизнеса си? Няма правилен и грешен отговор. Трябва сами да прецените, кое е по-важно за вас – парите или контрола и колко риск можете и желаете да поемете.

Успех.

Марин