Да възкръсваш всеки миг

Не можеш да надвиеш смъртта, но можеш да надвиеш смъртта в живота, понякога.

Чарлс Буковски, „Смеещото се сърце

 

Христос воскресе!

Да заимствам от Щастливеца. Надали има против. „Разни хора, разни идеали“. Наистина разни по това кое прави живота жив за всеки.

„Хора на действието“, живи, когато покоряват в бизнес или кариерен план.

„Хора на сенките“, живи в живота на ръба и нуждата да надрусат реалността и да странстват до изгубване вътре в нея.

„Хора на любовта“, живи в прегръдките и целувките на любим човек и строфи от любовни стихове и песни.

„Хора на мислите“, живи в някоя прашна библиотека и методологични спорове, водещи до неописуема възбуда на академичното его.

И, разбира се, грамадна маса от „човешки материал“, бленуващ за сигурност, силен бащица и работа в консервна фабрика соц. тип с модерен облик и дивно, чуждоземно име, по-възможност враг с партиен билет, когото заедно да мразят и някой в техните очи по-смотан чуждоселец, когото да сочат с пръст.

Както и много други уж духовно възвисени или идеологично подковани люде, чудещи се къде е тяхното място на тази китна планета и създаващи временни неуредици, опитвайки се да го намерят в тъмното.

И всеки носи в една или друга степен един или няколко от горните образи.

И всеки има някакви житейски уроци, през които да мине, евентуално откривайки нещо под привидните физиологични, социални и духовни нужди, но по-често не.

И всеки е съвместим с едни и несъвместим с други.

И много дори са горди от парите си, духовната си осъзнатост, визията си, кариерата си, свободата си, пола си, религията си, националността си, степените си и прочието когнитивни тенекии, с които се кичат, за да отклонят поглед от себе си самите.

И когато вземем тези хорица и ги поставим на една обща планета – виждаме, че се получава трептяща маса с общ притегателен център. В следствие на милиарди човешки взаимодействия, тази маса създава „магнитно поле“ с определена амплитуда, което определя как ще си живеем живота. Освен ако не ни тресне яка шизофрения и не почнем да се реем в безкрайните космични полета, но по-добре не, защото не е ясно какви простотии нашепват звездите.

Къде се позиционираме в това „магнитно поле“, определя колко интензивно чувстваме живота. Ако сме в краища, които не предават на нашите честоти, то животът не тече през нас. И ние сме като радио, което само бучи. Не само, че е безинтересно, ами си е направо мъка.

Стигнем ли нашето си кътче в „магнитното поле“ на живота, изведнъж има ясен сигнал и се прераждаме всеки ден или по-скоро възкръсваме – по-изчистени, по-близки до някаква крайна точка, която ни е била зададена като възможност и въпросителна още, когато сме се родили.

Започва път на постоянни трансформации, на постоянно напукване и разширяване на възприятията и на все по-голяма вътрешна сила. За целта обаче трябва да чуем вълната на живота, която нашите рецептори са настроени да приемат. Трябва да отидем там, където можем да прихванем тези честоти, което понякога означава да зарежеш всичко и да се качиш на първия самолет, а понякога означава да се върнеш назад и да почнеш отначало, но този път в твоята посока.

Животът става жив, когато гъсеницата стане на пашкул, а пашкулът на пеперуда, а не когато пашкулът стане на коприна.

Сами по себе си нито свободата, нито силата, нито любовта, нито творчеството имат живот, ако не са поставени върху нашите си честоти, ако не са съобразени с логиката на нашата си житейска радио програма.

Да докоснеш безцелната свобода, нарцистичната сила, фантасмагоричната любов, суетното творчество, това е да гладиш нещо гладко и хубаво, но мъртво. Много по-трудно е да се успокоиш, да протегнеш ръката си напред и да видиш как пеперудата на живота каца на нея. По-трудно е, но е единственото правилно нещо. Това е моментът на възкресението.

Повечето хора дори не знаят кои са, дори не знаят колко силно са сугестирани от обществото, в какъв унесен транс протича целият им живот – нещо като будна кома.

Човек трябва да намери вътре в себе си какво иска, не защото му/й е казано, че така трябва, не защото всички останали хора карат лъскави коли и защото някакъв черен брат с ланец те облъчва от екрана, не защото в Листопад любовта е такава или защото локумът вече има име на сериал, не защото един панел видни момци и дами, могат да ти кажат добре ли пееш, танцуваш или ставаш ли за изпълнител в цирка на комерса и ако имаш забележителности под блузата, може и поп фолк икона да станеш, а защото това да се пресегнеш вътре в себе си и да намериш тази бележка, на която пише дадена честота – била тя да се боря, да обичам, да творя, да се веселя, да помагам и т.н. – е единственият начин да настроиш сетивата си на правилните честоти и да почнеш да обикаляш из живота, докато не хванеш сигнал. Тогава и ще възкръснеш от смъртта кореняща се в бързите рецепти, с които ни храни човечеството.

Повечето хора, обаче няма да надвият „смъртта в живота“, вместо това ще се задоволят с копринени ризи и копринени чаршафи. Една уж свобода, уж сила, уж любов, ако въобще стигнат до там. Други обаче ще възкръснат. Бъди сред тях, ако все още не си.

Поздрави,

Марин

Да възкръсваш всеки миг