Наскоро приятел ми разказа за протестите на Тянанмън. Три дни преди да изпрати танковете Дън Сяопин отишъл при студентите и ги попитал какво искат. Отвърнали демокрация. Тогава им казал да дефинират какво разбират под демокрация. Три дни не могли и пратил танковете. Слава Богу, не сме в ситуация, в която, ако нямаме прецизирани позитивни искания, ще ни премажат, но за съжаление сме в ситуация като от вица: „Мамо, спи ли ми се? Не, рожбичке, гладен си.“
Има група протестиращи с ясни искания: машинно гласуване, премахване на поста главен прокурор и прочие, но, струва ми се, болшинството подхождат към гражданския контрол с идеята, че е спорт тото. Ако не ставаш като политик, ще те махна, пък да видим следващия, ако ли не и него ще махна. Много по-добре от овчедушие, но значително по-зле от гражданско общество в истинския смисъл на думата. Гражданското общество е като дърво, което расте отдолу нагоре и се подхранва с дискусии, градивен обмен на мнения и желанието да се намери обща позиция, зад която уверено могат да застанат максимален брой хора. Гражданското общество е цената, която трябва да платим за това, което искаме, иначе няма как да го получим. В основата на гражданското общество е мислещият, уважителен и търсещ общуване и обединение гражданин, а не политическият фанатик, воден сляпо от емоциите си и копаещ разделителни линии, там където трябват мостове. В момента има отделни групи, организации, граждански инициативи и политически формации с предложения, но повечето общество не мисли, не дискутира и не се обединява, изключвайки форумното плюене, а всичко започва от мен и теб. Почва ли по-високо няма истински и здрави корени.
Няма ли зрящо, говорещо и синхронизирано гражданско общество единствената ни защита е балансът между различни враждуващи политически и икономически фракции. А когато една фракция стане твърде силна, без гражданско общество нямаме имунен отговор и държавата се разболява. Затова и след 30 години напъни, би ми се искало най-накрая България да роди своето гражданско общество, ако ще и недохранено, обиждано и неразбрано от масата. С времето ще укрепне, но нека първо се роди.
Блогът ми е за психология, не е за политика, но ще направя изключение с тази и още една статия, защото покрай протестите си зададох въпроса има ли възможност за бъдеще в България и искам да намеря отговора във взаимодействието с Вас и между Вас, защото България е всички мостове между нас, които сме построили или взривили. За мен отговорът е „да“, само ако видя електрическа активност на обществената енцефалограма. Айнщайн е казал, че е лудост да правиш едно и също, но да очакваш различен резултат. Затова и се питам, ако опитаме нещо различно, а именно стъпка по стъпка да си отговаряме на по един важен въпрос вместо да се разсейваме с един куп такива наведнъж, ще можем ли. Пределно ясно ми е, че хората са роби на емоциите си, така че ако прочета 20 Ваши хубави идеи, за мен ще е постижение.
И така септември искам да дискутираме:
Изборните измами и какво можем да направим както краткосрочно на предстоящите избори, така и дългосрочно, за да ги предотвратим.
Това, което ще Ви предложа сега е да дадете предложения, какво да включа в статията, връзки към идеи от независими експерти, Вашия опит, ако сте били в комисии – вече две дами го направиха под предишната ми публикация. Ще прочета Вашите предварителни менения и идеи и след това септември отново ще можем да помислим какво реално може да направи всеки от нас и да го обсъдим в последваща, дай Боже, смислена, градивна и полезна дискусия.
Както казах, целта на упражнението е да видим можем ли да мислим заедно или предимно можем да се караме, да се делим и да чакаме решения на готово от поредния велик вожд.
Очаквам коментарите Ви,
М