Великден е. Да поговорим за вярата в чудеса.
Започвам с история от света на спорта, защото е от тези моменти, в които вярата в чудеса прави чудеса.
Краят на осми рунд на мача за световната боксова титла на WBA. Александър Поветкин е обезсърчен. Треньорът му, Теди Атлас, се опитва да повдигне бойния му дух още от края на шестия рунд. И така стигаме до една от най-запомнящите се почивки между рундовете в боксовата история.
Превеждам дословно думите на Теди Атлас:
„Можеш ли да си силен за 12 минути? А? А, сега ме слушай. Вярваш ли в чудеса? В чудеса? Понякога можем да върнем обратно хора, които са ни оставили. Можем да върнем баща ти обратно тази вечер. (Бащата на Поветкин почива приблизително година преди мача). Знаеш ли защо? Защото ще говорят за сина му, новия световен шампион. И когато говорят за него, ще мислят за баща му!“
Поветкин печели мача и Теди Атлас, повдигайки очи нагоре, посочва с пръст към небето.
Помня мъдрост, която баба ми, Бог да я прости, е научила от прадядо ми. Казвал съм я в още поне една публикация:
„Ако загубиш пари, нищо не си загубил. Ако загубиш приятел, загубил си много. Ако загубиш вярата си, загубил си всичко.“
Забелязал съм, че хората в крайни ситуации имат преобладаващо три реакции:
- да се счупят – много го правят психически, физически, морално,
- да се озлобят и да минат с пяна на уста напред колкото силите им стигат,
- да повярват в чудеса – и по този начин да продължат напред под слисания поглед на несгодите.
Вярата в чудеса е като лекарство – в правилната ситуация и в правилната доза е спасение, в неправилната ситуация и неправилната доза е опиат. Като лекарство е и в още едно отношение – не е достъпно до всички, тъй като имаме генетични предразположености, включително и да виждаме света по-розов или по-сив.
Тази статия е за хората, които не са със сиви очила. За тях по-подходящата стратегия е да карат на инат, на пук и това е стратегия, която е много силна. Ние, оптимистите, имаме с една стратегия повече обаче – вярата в чудеса. И сега искам да поговорим за нея.
Вярата в чудеса като лекарство
Вярата в чудеса помага на някои хора да не се сломят
Както понякога нещата се „прецакват“ от изневиделица, така и понякога нещата се случват от изневиделица. За някои хора ситуациите, в които възможността за „чудо“ е извън диапазона от цветоусещания се появява усетът за безпомощност, за задънена улица и оттам насетне преждевременно престават да се борят. За други, точно вярата в чудеса се притича на помощ и им позволява да съхранят фокуса и емоциите си и да продължат напред, преминавайки през „тъмните дни“. Когато тази вярва позволява действие, когато служи като подпора за това човек да не се сломи, тя е изключително важна. Бих казал, че е като обезболяващо, което позволява на човек да продължи да се бори, докато победи.
Вярата в чудеса ни помага да сме по-близко до реалния си потенциал
На много хора в една или друга степен им е внушена слабост. Те я приемат безропотно и тя живее от тяхно име. Целият си живот кретат овързани с въображаеми окови. Вярата в чудеса освобождава.
Дали за всеки ще е така? Не, но ако хората не опитваха, за никого нямаше да е така.
Понякога чудеса се случват, защото вярата в тях позволява на подсъзнанието да разбие колоните, които придържат слабостта. А подсъзнанието не е за подценяване.
Например, чувал съм доста интересни случаи от сферата на психиатрията относно хора страдащи от множествено личностно разстройство. Едната личност е болна, другата здрава. Или още по-фрапантно – едната личност е със силна алергия към пчели, другата не. Човекът ужилен. Бере душа в линейката. Стигат в болницата – свеж като краставица. Познайте защо? Личностите са се „сменили“ в линейката.
Не заемам позицията, че съзнанието и подсъзнанието могат всичко, но имам доста сериозното съмнение, че могат повече отколкото знаем засега. Вярата в чудеса понякога дава пространството необходимо за „повече“.
Вярата в чудеса не винаги е безпочвена
Хората живеем в изключително слабо и сляпо състояние, но имаме арогантността да казваме, че щом виждаме само в оттенъци на сивото, то няма други цветове. Изпитваме страх от липсата на яснота и като много живи същества понякога искаме да си останем там, където сме.
Едни ще отрекат възможността на всяка реалност извън тази, която е достъпна за ума и сетивата им натрупани до този момент, други ще си създадат фантазии и ще вярват в тях.
Усетът ми от тази гледна точка е не дали да „има вяра в чудеса“, а как човек следва усета за по-висша цел и как пътят към нея отваря врати в най-трудните моменти. Понякога човек успява да усети защо е тук и какви карти ще му дава животът. Стъпвайки на този усет може да направи и немислимото.
Понякога може дори да не е усет, а диагноза, но в правилното време да даде изключителни резултати: например, Жана д‘Арк.
Вярата в чудеса като опиат
Вярата в чудеса може да изгради картонени кули
Не всеки жабок става принц. Най-много да пусне език, гледайки те опулено в очите, девойко. Не всяка спяща красавица се буди, напротив, може да започне да хърка. Не всяка тиква става каляска. Въобще понякога вярата в чудеса, може да доведе не до приказката, която очакваш, а до с извинение гледане на порно в очакване младежите да се вземат (изтъркан виц).
Понякога животът дава и кофти карти. Може да искаме човек, на когото държим да се промени – романтичен партньор, син или дъщеря, близък, но да няма желанието или капацитетa и с това да ни дърпа надолу. Звучи жестоко, но човек не може да избяга от съдбата си и колкото и да ни се иска да променим пътя му или пътя й, все пак сме хора. Понякога по-правилното нещо е в един момент да приемем ситуацията и да оценим пораженията за нас от всеки курс на действие. Животът си има своята логика. Понякога можем да го убедим в нашето, понякога просто трябва да стиснем зъби и да продължим напред с по-малко багаж.
Вярата в чудеса може да забави най-борбените хора
Имаме поне три възможности: да вярваме в чудеса, да вярваме, че ще се издъним, да си признаем, че не знаем как ще приключи дадена ситуация. Ако човек се мобилизира от по-високи нива на стрес и от „не“, то когато махне вярата в чудеса, а я замени с откровено незнание какво ще стане, намира още сили в себе си да наклони резултата в своя полза с действията си. Когато махнем вярата в чудеса, страхът че ще се продъним ни дава още сили.
Кога и колко пъти на ден?
Когато вярата в чудеса ни помага да действаме – колкото повече, толкова по-добре. При здравословни проблеми – всеки ден по-много. В трудните моменти, в които правим всичко, което можем – колкото повече, толкова повече. Това, че е тъмно преди зазоряване не означава, че слънцето няма да грее силно след няколко часа.
Когато от друга страна още малко стрес ще ни направи още по-активни, например в бизнеса или спорта, то по-добре да приемем, че в живота понякога няма яснота.
Когато искаме някой друг да се промени по начин, който животът не му е предвидил поне в този момент, то понякога е по-добре да пуснем. Колкото и странно да звучи, това може да е най-доброто и за нас и за другия човек, защото може да сме изградили нездравословна система, в която нашата грижа или внимание, хранят неговата или нейната слабост. Дори и да боли първоначално, когато човек не си сърба супата, няма как да се научи да готви добре.
И макар да не съм религиозен в рамките на конкретно вероизповедание искам да поздравя всички християни с празника.
Христос Воскресе!
До скоро,
М