Видислава за здравословната любов

Видислава за здравословната любов

На страницата на Видислава намерих нейна статия за партньорските отношения. Много ми хареса и породи желанието да поговорим. Така се стигна до това интервю.

Привет, Видислава, на част от читателите си позната от Soul Page. Други сега се запознават с теб. Коя е Видислава?

Малко са ми трудни типичните представяния. Позната съм като автор в сайта Гнездото, както и имам статии в други български издания, наред с моя сайт vidislava.com.  Занимавала съм се с дейности в толкова различни сфери, че няма да се определя с конкретна професия. В Дъблин, където живея, се занимавам с тотално различни неща.

Заниманията, които са близо до сърцето ми, са свързани с развитието на човека. Вярвам в правото на избор на всеки човек и всичките ми дейности са породени от вярата в мен, че всеки човек има своите уникални преживявания, които го водят по неговия различен път.

Да поговорим за любовта. Какво е любовта всъщност?

Ако говорим по-мащабно, любовта е енергия. Тя е сила. Тя е усещане. Тя е действие. За мен тя е градивна сила. Любовта лекува. Дава приемане. Дава свобода. На всичко. Да бъде такова, каквото е всъщност. Чрез изпитването на любов, човек се променя много. Ако говоря за любовта като случване между двама, за мен,  тя е сходна енергия, позволяваща на тези хора да изваждат най-доброто от себе си, да покриват човешките си нужди и да потънат по-навътре в душевните изживявания. За мен лично любовта се слива с емпатията, приемането, както на себе си, така и на другите. Тя дава свободата за изява, проява и сбъдване. Не вярвам в рецептите за постигане на любов между двама. По-скоро има постигане на сполучливи връзки. А едни взаимоотношения без чувства са непълни.

Коя любов е здравословна? Коя не? Защо?

Любовта се вижда чрез действията. Ние я усещаме, но за да я проявим, се иска действие. Здравословна е онази любов, която дава свобода за изява на личността. Независимо дали става въпрос за любов между хората или любов към себе си. Онази любов, която не позволява на страхове, бариери и страх да попречат на проявата на уникалната същност на човек. Здравословна любов към себе си е, когато знаеш нуждите си, знаеш стойността си като човек и не позволяваш на нещо външно или вътрешно, да те засегне, да те спре да даваш на тялото и душата си какво е необходимо. Да обичаш себе си здравословно е да удовлетворяваш нуждите си във всички сфери в живота – да си осигуряваш качествена храна, почивка, развлечение, наслада, да живееш спрямо твоите виждания и стандарти. Това са все практични неща, но както казах любовта се вижда чрез действията.

Човек често дава на другите повече и се жертва поради убежденията си за другите, но тогава лишава себе си от ресурси. Елементарно е, че ако човек не си е дал необходимата почивка, няма да е нито продуктивен, нито пък може да даде качествено внимание и грижа за другите. Затова за мен любовта започва от самите нас.

Когато говорим за любовта между двама, за мен здравословна е онази любов, която дава свободата на двамата да бъдат себе си, да се приемат взаимно, да се уважават като уникални личности. В проявата на онази любов няма компромиси заради другият, които пък да потъпкват същността на партньора, които да искат да го променят и нагласят спрямо представите си. Здравословна е онази любов, която пуска лесно. Която разбира, че другият е свободна личност и има право да живее както поиска. Дори това да означава да се разделят пътищата им. Затова за мен любовта е свобода.

Любовта трае три години или съзрява със съзряването на човек?

Любовта за мен е състояние. Когато сме с друг човек и има явна любов е лесно. Любовта трае толкова, колкото осъзнаването му позволява да трае. Пък и всеки случай е толкова различен. Не бих дала срок. Една любов може да я има, дори когато няма отношения, дори след раздялата. Понякога се бърка влюбването с любов. И когато искрата спре да бъде толкова силно емоционална и човек си мисли, че любовта към другия е приключила. Любовта сменя облика си, проявленията си в една връзка. Любовта е тиха. Но е силна. Тя е действие. Няма нужда от много думи. Смятам, че човек може да сменя партньорите, но любовта е винаги в нас. С узряването човек се променя. Или поне някои хора. За любовта не свършва, тя преминава в друга форма, към друг човек, с други усещания.

Когато човек съзрява (евентуално), открива любовта в различните й проявления. Всяка възраст усеща и преживява по различен начин любовта. Може би през по-младите години, любовта разбужда копнежите, по-изявена е. Опитът също си оказва влияние. Някои хора стават по-задружни и любовта им става по-силна по време на трудности, а други точно в трудните периоди не издържат. Виждам някои хора как не стават зрели с напредването на годините. Зрелостта не зависи от годините. Смятам, че всеки човек си има пътека в живота и любовта, която ще изживее е различна от тази на всеки друг. Както се казваше, три години трае онази любов, която не е преминавала изпитания, която не е катерила планини и не е посрещала залези и изгреви заедно. Любовта е зрялост.

В живота понякога сме изправени пред трудни дилеми между любовта към даден човек и отговорността към друг. Как да подходим?

Разбирам за кои ситуации питаш. Често говоря с жени на тази тема. В един момент човек съзрява и може да промени погледа си към другия човек, може да поиска да заживее приоритетите си в живота, ако не го е правил до момента. Понякога любовта се смесва с отговорността. Но в момент, когато спрем да имаме интимни чувства към някой, а се породят към  друг човек, предпочитам отворения, искрен разговор като се послуша желанието на сърцето, нуждите в конкретния момент. Не считам за нужно да се стои с някой от отговорност. Напротив. Отговорността ще е искреното отношение, като му кажем как се чувстваме. За мен това е отговорност. Да призная, че нямам чувства. Не разбирам хората, които стоят във връзка и изневеряват. За мен е просто – ако нямаш чувства или не ти е добре с някой, бъди откровен и му го кажи. Защото лъжата боли и то доста. Предпочитам истината, каквато и да е тя. 

Отговорността във връзката е точно това – да поемеш своя дял и каквото и да се случва, да приемеш ролята си, да вземеш действия и да бъдеш искрен с човека до теб. Това е зрялост. Тогава дори и да нямаш чувства към човека, показваш уважение към всичко изживяно до момента. Не лъжеш, не изневеряваш.

Не можем да контролираме кой ще обичаме. Така че, ако в даден момент се появи друг човек е хубаво да си изясним това ли искаме,  да бъдем зрели да поемем последствията. Не препоръчвам стоенето с някой, само от отговорност. Дори и да има намесени деца, отговорността пак може да продължи като родител. Това са две различни роли. Животът е прекалено кратък и смятам, че всеки е хубаво да изживее порива на сърцето си. Често попадаме на човека за нас, след доста несполучливи връзки.

В статия за Dama.bg казваш: „Един здравословен избор не включва потъпкване на собствената ти същност в името на нечии други нужди и желания.” В статия за Vidislava.com казваш, че компромисите във връзката могат да бъдат само такива, които не деформират твоята личност и че е важно с партньора да „гледате в една посока“. Има хора, които не следват горните съвети и загубват себе си, ходейки по чужд път с неподходящ партньор. Какво трябва да изградим в отношението си към нас и другите, за да не се загубим и ние?

Това, което описвам с посочените статии, според мен е здравословно. То е базирано на моя опит и преживявания. Пречупила съм го и през призмата на коучинга, защото в него има вярването, че човек живее стойностно, само когато изживява своите ценности. Самата аз съм се държала по начин, който съм определяла като компромис. Но винаги е важна границата и степента на компромиса. Това открих аз за себе си. Открих къде точно е баланса. Изпадала съм и в двете крайности – да правя компромиси там, където не се е налагало и не са “заслужавали” и да не правя компромис там, където може би е било подходящо да направя. Но всичко преживяно ме е научило да усещам точния момент и къде, колко мога да направя компромис. Смятам, че човек трябва много добре да познава нуждите си и да ги отстоява. Ако човек е зависим от външно мнение и няма самочувствие, винаги ще търси навън и ще гледа да поставя маски, само за да се хареса на околните. Някои го правят от самота, други от несигурност. В една връзка, човек се открива много. И се скрива най-много. Възможно е да се опитва да се превърне в образ, какъвто той смята, че партньора му иска. Това е най-често срещаното. И затова човек може да се загуби във връзката, за да се намери отново. Каквото правим на себе си, друг не може да ни го прави. Смятам, че човек не може да обвинява другите за “щетите”. В едни отношения има най-малко двама човека и всеки има своя дял. Така че за да не потъпкваме себе си е нужно да знаем от какво имаме нужда, как бихме искали партньорът да се държи с нас, какво можем ние да дадем в една връзка. Това са все неща, които са важни. Защото дори и да има тръпка, а те липсват, нещата няма да проработят. Всеки човек има различни нужди и напълно нормално, че не всеки може да сподели същността му. 

Много важна е обичта към себе си. Тя включва приемането ни такива, каквито сме, да се обичаме с всичкото ни. Тогава човек лесно показва кой е и не очаква всички да го харесат. 

В твоя статия казваш: „Учейки се да обичаш себе си и правейки го, показваш на другите хора как да те обичат.“ Какво можем да направим, за да разберем как нашето другарче в любовта иска да бъде обичано и как можем да го/я поощрим да обича себе си, ако не го прави?

Тук не бих дала съвет. 🙂 Смятам, че способността да се обичаш е вътрешна работа. Тук съдя по мен си и онова, което е подходящо за мен. При мен външното мнение не работи. Ако ще се промени нещо в състоянието ми, то ще е само направено от мен. Поощрения при мен не работят. За да поощрим някого как да се обича много зависи от човека, отношенията. Не мога да обобщя.

С цитатът, който си споделил, искам да кажа, че когато човек показва самоуважение и любов към себе си, другите го виждат, защото личи по постъпките му. С действията си, човек показва без думи на другите, докъде могат да стигнат в отношенията си с него. Затова и хора, които не се обичат, привличат хора, които да се държат неуважително с тях. Когато човек се обича, проличава от цялата му същност, от походката, личи си в погледа му. Все неща, които отразяват цялата ни същност. Когато човек се обича, живее своите ценности, държи се със себе си така, че да осигурява всичките си нужди. Това са и границите, които той показва на другите. Ако действията са показателни, човек учи и другите как да се държат с него. Ако самият той се отнася с пренебрежение към собствената си личност, няма как да очаква някой друг да го уважава или цени.

Сега относно – “Какво можем да направим, за да разберем как нашето другарче в любовта иска да бъде обичано”. Ще дам пример. Имаме двама партньора. Единият очаква любовта на другия към него, да бъде показана по точно определен начин. Другият човек обаче, изразява обич по съвсем различен начин от очаквания. И тук излизат недоуменията и разногласията. Почти всеки човек има някакви представи как се изразява обич. И при всеки човек тълкуването на жестовете на обич са различни. Отново ще се върна към компромисите и любовта към себе си. Ако човек познава своите нужди, ще знае каква обич иска. Ако познава своите способности да изказва любов и ако познава своите особености, ще знае какво може да даде на друг човек. И ако двамата са достатъчни откровени в началото, да си покажат и изкажат от какво имат нужда и кой е техния начин в любовта, няма да се налага да се правят компромиси, които да потъпкват личността. Тук вече няма да има изисквания, а яснота между двама зрели хора какво искат и какво могат. Любовта е и практика, действие, не само усещания. Човек може да иска да даде “много” на другия, но да не е способен точно тези неща да даде. Точно защото неговата личност няма да ги има достатъчно развити. А е хубаво да бъдем себе си. А не да се преобразяваме само, за да задоволим нечии нужди и представи. Тогава вече няма да сме ние. Тогава се обезличаваме и губим. И често хората го правят и мълчат, потъпкват се и един момент всичко избухва като бумеранг срещу другия. Затова изразяването на себе си е важно.

Какви съвети би дала на една млада дама, например дъщеря ти, за любовта, а на една по-зряла дама?

Не мисля, че бих дала съвет на някой. Всичко е толкова уникално всеки път, дори при самата мен. С всеки различен човек, във всеки различен миг. Мисля, че единственото, което бих отцедила като важно е, човек да не забравя собствената си тежест, дори попадайки в любовта. Да не превръща някой друг човек в негов център, за да не загуби и заличи собствената си индивидуалност. Но всичко става с цел. Всичко ни учи на нещо. Затова може би и съветите са излишни.

Какво би казала на мъжете за любовта? Какви грешки правим ние най-често според теб?

Мисля, че основното е комуникацията. Срещам и отворени мъже- такива, при които нещата са лесни. Мисля, че при мъжете има един страх. Дали ще покажат достатъчно мъжествеността си. И тук всеки мъж я разбира и живее по различен начин. Точно както и ние, жените си изживяваме женствеността. Но мисля, че при мъжете откритата комуникация е хубаво да се засили. Да казват ясно и открито какво искат. Да не се плашат от емоциите, от своите и от тези на жените. При мъжете има едно отпускане в началото и после свиване навътре. Необяснимите чувства застрашават мъжката същност. Мисля, че ще е хубаво, ако мъжете нямат сериозни намерения към някоя жена, да не се впускат с погрешни послания, защото при жената изживяванията са по-емоционални и дълбоки. Жената усеща. Разбира се това е до човек, не толкова до пол, но виждам подобни движения при мъжете. Той е като ловец, после му става безинтересно.

Ние, жените, сме по-емоционални и когато сме влюбени набираме сила и откриваме по-лесно чувствата си. Забелязала съм, че често мъжете се плашат от техните чувства, действат по-бавно и стават по-затворени. Мъжът често обича мълчаливо. Предпазливо понякога. За разлика от една жена, която е готова да извика на целия свят за любовта си. И все пак е до човек и до неговото осъзнаване. Без значение полът. Мъжът е свикнал да е отговорен, да предлага на жената, за да усеща мъжествеността си. И понякога това е плашещо. Пак заставам зад вярването ми, че всеки човек има своят темп на развитие и той не бива да се форсира.

Знам, че сме тотално различни като пол, но ако целта на всички ни е да бъдем заедно като щастливи двойки, може би най-важното е да разберем, че другият пол е различен от нас, но е тук, за да се допълним. И това ще се получи лесно, ако има приемане. Не е нужно да разбираш нечия същност. Просто да има приемане, че това е този уникален човек.

Знам, че си коуч. Какво всъщност е това и какво те мотивира да избереш тази професия?

Коучингът обединява идеалите и разбиранията ми – вярвам, че всеки човек има различен път, че едни неща са приложими за един, но не са подходящи за друг, че всеки човек има различен ритъм, различни способности и по различно време иска и може да направи промяна. Обичам да мотивирам, защото вярвам, че всеки може. Може колкото позволяват способностите му, но и колкото той самият желае. Мотивацията и подкрепата са много важни за мен. Коучингът ми дава всичко, което искам и чрез което мога да дам моя принос към хората и най-вечер, понеже го правя с огромно желание и вяра.

Коучингът  е процес, който дава възможност на човек да работи със собствените си ресурси, да развие потенциала си и да постигне желани цели, насочвайки се в желаната посока и партнирайки си с коуч. Коучът е човек, обучен за този процес, принципно самият той е минал през същата форма на промяна и трансформация. 

За да се запиша на коучинг сесия при теб, освен да попълня формата какво би очаквала от мен като нагласа или мотивация?

Най-важното е човек да желае промяна. Не е задължително да знае каква точно да е тя или какво иска да промени – това се получава като насока в коучинг процеса. Нужно е човек да знае, че резултатите зависят от самия него – аз не форсирам и не задължавам. Когато реши човек може да спре. Като нагласа е хубаво човек да има усещането, че всичко е в негови ръце, но има голяма подкрепа и сътрудничество от моя страна. В процесът сме равни партньори. Мотивацията ще е онази желана точка, до която иска да стигне клиента. Какво може да го мотивира по-добре от мисълта за удовлетворението, когато се постигне желаното.

Хей, благодаря ти за прекрасното интервю. Усмивки и успех и чакам следващите ти публикации на Soul Page.

Благодаря ти много за интереса и предоставената възможност.