Важно! Не пипай!

Детенце се пресяга.

Някой пляска.

Не пипай!

 

Стотици повторения.

Не се пресяга.

Само се пляска.

Не пипай!

 

А навън – хубаво.

Живот.

„Не пипай!“

Слънцето пече.

 

Видя ли микробите?

Какво?

„Не пипай!“

 

Това, по-долу, е познато на част от вас. На други – не. Хубаво. Днес може да не си омръзнем.

 

Пипай!

Важно! Не пипай!

 Имаш ли идея какъв би бил животът ти с по-малко компромиси?

„Без“ е илюзия, която ни превръща в скали, но „по-малко“ ни дава твърдост на планетата на кашкавала.

Като се обърна две години назад, знам, че колкото са ми били силите съм преместил стените на реалността си навън и живея по-широко. Не мога обаче да си кривя душата.

Дължа огромно „Благодаря“ на живота. Държа му „Благодаря“, защото само това, което исках на 100% се случи и продължава да се случва, а останалото стана и става пепел. Усещане на безкрайна свобода и възможности. Не се чувстваш измамен. Искрено е.

Много интересно е да се попиташ какво искаш и да не го рационализираш. Просто да го направиш, докато хората около теб ти казват „Не пипай!“. Аз пък казвам: „Пипай!“ Пипай, усещаш ли, че е истинско. Или е щастие, или урок. И двете са стойностни. „Пипай!“ Да не ти пука.

Първо е много трудно. Тази сънотворна рационалност. Съзнанието нещо ломоти, а сърцето блее и не дава тяга. Изведнъж обаче къде покрай обстоятелства, къде покрай това, че имаш една идея повече анархия, две щипки творчество и една капка индивидуализъм, правиш нещо, с което се изненадваш и разбираш какво е вкусът на истинските неща, там където мечтите докосват земята. Истинско е.

Пътят е послан с щастие, а целта – стимул, за да изразяваш себе си. Хитър трик.

Щастието е в движението в твоята истинска посока.

Желая ти го, ако си…

Ако си…

С все още щипка свобода.

Не се плаши. Животът ще издялка всичко ненужно и ще чуеш истинския си глас. Нещо, което дори не помниш от детските години. Хей, в това има щастие. Без компромиси. Надали, но с по-малко.

Първо си на дрогата на масовката, с която задоволява криво нужди, част от които са генно модифицирани лъжи – дрешките, чиновническата работа, послана с мечти да станеш по-голямо и важно колелце, желанието за някоя добра мома или китен момък, семейство и малоумен френски булдог, който да опикава килима. Има определена идилия в тази битова картинка. И много хора могат да я оценят.

Някои други животът ги удря зад врата, не защото е гаден, а за да напомни, че не пипаш.

Пипай!

М