Бъдещето започва сега.

Бъдещето започва сега

Бъдещето започва сега. Жега.

Февруари. Трепери. Забравила си пуловера. Анализираха защо.

Казаха й, че учи много. Затова, а учела, за да се скрие от живота. Кимна и добави, че техните забравили да й напомнят. Може би не им е важна.

Попитах защо не пусне отоплението. Пусна го. Стана жега. Отпусна се. Хареса ми как се усмихва, а до преди минути бе навъсена в размисли за пуловер, анализирайки, обвинявайки. Липсващ пуловер бе светът.

Тази история не е реална и в същото време за много е. В анализи на миналото забравят да пуснат отоплението. Отоплението, на юг в бъдещето, където са мечтите и вярата в тях, които се протягат към нас с конкретните действия, по които стъпваме към тях.

Ницше твърди, че много са слаби за тежестта на миналото. С времето трупаме сила, но до тогава защо ни е тази тежест, ако навява хлад? Навик. За много хора е въпрос на навик да носят буца лед на гърба си, вместо да включват отоплението. Навикът е лепило, но не перманентно.

Съзнанието е стая. Понякога гледаме реалността през прозорец, а понякога – стена, по която са налепени всякакви плочки – някои са спомени, други очаквания. Много са налепили сиви, студени плочки. Сменяйки навика, тези плочки падат в ъгъла, на тяхно място – пъстри, топли плочки.

А как да сменят плочките. Мечтаейки и действайки – дори бавно, дори спокойно, дори флегматично. И напомняйки си колко е разстоянието от сивите плочки до прозореца. Реалността е там зад прозореца. И тези сиви картини, навяващи хлад, нарисувани някога на тях отдавна ги няма в живота навън.

Бъдещето започва сега. Намери тези плочки с мечти и действия, които са най-красиви. Създай навика всеки ден да им се любуваш и те ще залепнат към съзнанието. Това на свой ред ще даде топлината, необходима за появата на нов живот, от който да порасне бъдещето, каквото го желаеш.

Анализът е с ограничена полезност, включи отоплението. Създай навика вместо да анализираш миналото или да се сърдиш, да твориш мечтите си. Нека е жега.

М