Телепортация извън болката право в щастието. Странно как хората с години бетонират погрешни мисловни и поведенчески навици, а след това очакват с две седмици работа да изкъртят всичко, което им тежи. Много по-лесно е човек да си вземе болкоуспокояващо, въплътено в тумба псевдошамани, обещаващи космични и кармични правила да имаш пари, любов и слава и болезненото е, че това е най-доброто, което някои хора могат да имат. Истината е лекарство, което за някои е отровно. Не случайно се борят със зъби и нокти, ако се опиташ да им го дадеш. За други истината е като болезнен разговор с партньора, който трябва да бъде проведен, за да имате бъдеще, като партньорът е реалността. Цената на този разговор е падане от фантазиите на твърдия под, че единственото нещо гарантирано в живота е краят му и съответно каквото и начинание да започнете няма гаранция за успех, а по-скоро статистиките предполагат обратното – провал или посредственост:
- половината бизнеси, регистрирани в България фалират до петата си годишнина (източник), а повечето оцелели остават финансови джуджета (източник).
_.png){kind=link}
- През 2019 г. са се бракосъчетали около 29 000 семейства, от които около 4 000 за пореден път и са се развели почти 11 000 семейства (източник, източник), като от тези семейства, които живеят заедно, не е ясно колко са „нещастни по своему“.
Не малко комерсиални продукти обаче стъпват на инфантилните фантазии за абсолютен контрол над съдбата ни. За хората с позитивна мотивация и оптимистичен мироглед те са морковът, към който тичат през поле без да знаят, че е минирано. За мен този подход е като руска рулетка, крепяща се на его, обитаващо розов балон. Вместо с медал може да се окажете до уши в калта.
Казвам го, бидейки човек с най-високия показател по скалата на Селигман за оптимизъм в лоши времена и бидейки човек, който искрено обича и съхранява мечтите си. И го казвам, защото знам още колко много сила и центрираност има:
- Когато обаче погледнем на мечтите, не като на резултат, а като на посока, обуславяща житейски процес.
- Когато погледнем не само на мечтите, които имаме, но и мечтите, които не осъзнаваме, а може би имаме, свити в някой студен ъгъл на несъзнаваното. Мечтите, които сме потиснали и осъдили на изгнание и забвение, защото се чувстваме безсилни или непривлекателни.
Парите, жените, колите – това не е лошо, това е естествено, както и е естествено за някое шимпанзе да си показва пакета и да се множи де що може, но това далеч не е всичко и далеч не е най-важното. След запознаване с мислите на повечето водещи психолози последните 120 години и с основните идеи на редица терапевтични модалности, като включително се обучавам в две от тях, съм синтезирал две основни групи нужди в простичък модел какво според мен движи хората:
- контакт с другите,
- контакт със собствените действия (физически и мисловни).
Проблемът е, че в едно незряло, невротично и по периферията нарцистично общество, вместо да се засаждат семена се мятат листа във въздуха в очакването някак си отгоре надолу да порасне дърво. А семената са контактът с нуждите, осъзнаването какво блокира наши поведения за посрещането на нуждите, освобождаването на блокирани поведения и изграждането на нови ресурси, като слънцето и водата, които напояват тези семена са смисълът, с който можем да назовем тези нужди – вътрешна свобода, човешка близост …
Има моменти, в които губим много – здраве, близки, елементарна финансова сигурност, но загубим ли себе си, тогава не знаем къде сме и къде отиваме. Все едно сме изтръпнали, упоени и течението ни носи. Ако искаме да живеем, трябва да се освободим от тази парализа на посредствеността, която се гради на страховете на невротичен перфекционизъм и на бляновете на един детински нарцисизъм. Да си човек е да грешиш, да се излагаш, да се проваляш, да се чувстваш глупаво, да те е страх, да се притесняваш, да се чувстваш отхвърлен и въпреки това да имаш смелостта да направиш още една и още една, и още една стъпка напред.
Животът е тези стъпки, останалото е вторично. Направи твоите стъпки, в твоята посока, воден от твоя смисъл. Другото е болкоуспокояващо за страховете ти и параван за дефицитите ти.
До скоро,
Марин