Последно от Публикации

За мен

Вместо да разказвам за себе си, ще споделя няколко усета, за да разбереш що за човек съм извън прилагателни и съществителни.

Понякога усещам тирания на линиите. Навсякъде: фугите между плочките, краката на масата, копчетата на компютъра, дръжката на хладилника. За разлика от природата, в която има разнообразие на форми, човечество компулсивно твори прави линии, включително като невидими житейски коловози, на които животът на повечето е подчинен. За масата няма свобода. Само илюзия за такава.  

Все още я помня и изтръпвам. Свита. Седнала на стъпало на сграда и стискаща раничката си. Плачеше. Клекнах до нея и я попитах дали всичко е наред. Каза, че не било нищо сериозно. Зададох още няколко въпроса. Последният бе за близките й. Очите й се напълниха със сълзи и каза, че баща й наскоро е умрял и й липсва. Как бяха минали последните 30 минути преди да я срещна? Ходих по улицата, за да си проветря главата, защото ме бе яд на некоректни клиенти. Стиснах дланта й за кураж. Усетих топлите сълзи по нея. Смъртта ясно показва кое има стойност. Прибрах се с усет за дълбокото безсмислие на ядовете ми.

Ноември 2014 г. Събудих се посред нощ . Отидох пред огледалото и си наговорих един куп гадости. Осъзнах, че начинът, по който живея съм обречен на сивота, че ме е било страх да рискувам, че твърде често съм си казвал „не“, но съм вярвал, че някак си нещата ще се наредят в моя полза. Тогава за пръв път осъзнах, че в живота няма гаранция за щастлив край и че ако нещо боли повече от неуспеха е да се третираш като такъв. Осъзнах, че има нещо по-дълбоко зад действията от това какво постигаш, а именно, като какъв се определяш, правейки или неправейки нещо.