Къде попаднахте току-що?
Страница за това как да придадем повече смисъл на живота, как да посрещнем болката, която понякога причинява и как да съхраним вярата в себе си и мечтите си.
Добрият лош късмет
„Достатъчно добро“ е и лекарство, и отрова.
Лекарство е за болшинството хора, защото колкото и да е модно твърдението, че всеки може всичко, то не е вярно, защото има редица области в живота, в които моженето на един е стъпило на главата на неможенето на друг.
Три усмивки и едни готини хора
Тъжно е да ти мине животът и да се питаш какво би било. Колкото повече време минава, толкова по-ясно го осъзнавам. Хора поръсили времето си със скука и посягащи към твоето, а то ти трябва, защото от него градиш мост към по-различно бъдеще, към нещо, което понякога усещаш, че ти е писано да разгърнеш.
Мисловни кокошки
Представи си как нервни импулси тичат като изоглавени съвсем грубо казано в предната част на главата ти (най-вече из и между дорсолатералния префронатлен кортекс, орбитофронталния кортекс, вентромедиалния префронтален кортекс, предния цингуларен кортекс и лимбичната система). Някои от тези импулси са важни, защото тичат с решение, частички от ценен спомен, голям знак „стоп“ или пък с шепа с бонбони.
Мисли без мисъл
Докато едни са на пътя си, като имат ясна цел, отдаденост, творчество, любопитство и успехи, други са калта по грайферите на съвременния състезателен свят – не на пътя си, неуспели, неуверени, отхвърлени и въплътили вярата, че са негодни за любов, безсилни.
Осъзнатост и спокойствие – седмичен обзор
Осъзнатостта ни дава възможност да сменим релсите, по които се движи съзнанието. То има ограничен фокус. За да хване нещо ново, трябва да пусне нещо старо. На този принцип се основават първите четири техники за връщане в спокойствието от тази седмица: префокусиране към дъх, тяло, външни слухови и визуални стимули.
Да се гмурнеш в спокойствието
Ще приключим седмицата с директна работа с тревожността и хитър, стар трик за намаляването й. Още 1939 година австрийският терапевт Виктор Франкл презентира техника наречена парадоксално намерение – алгоритъмът й най-общо е, че страхът се заменя с парадоксално желание и че свръх-намерение прави невъзможно сбъдването му.
За мен
Вместо да разказвам за себе си, ще споделя няколко усета, за да разбереш що за човек съм извън прилагателни и съществителни.
Понякога усещам тирания на линиите. Навсякъде: фугите между плочките, краката на масата, копчетата на компютъра, дръжката на хладилника. За разлика от природата, в която има разнообразие на форми, човечество компулсивно твори прави линии, включително като невидими житейски коловози, на които животът на повечето е подчинен. За масата няма свобода. Само илюзия за такава.
Все още я помня и изтръпвам. Свита. Седнала на стъпало на сграда и стискаща раничката си. Плачеше. Клекнах до нея и я попитах дали всичко е наред. Каза, че не било нищо сериозно. Зададох още няколко въпроса. Последният бе за близките й. Очите й се напълниха със сълзи и каза, че баща й наскоро е умрял и й липсва. Как бяха минали последните 30 минути преди да я срещна? Ходих по улицата, за да си проветря главата, защото ме бе яд на некоректни клиенти. Стиснах дланта й за кураж. Усетих топлите сълзи по нея. Смъртта ясно показва кое има стойност. Прибрах се с усет за дълбокото безсмислие на ядовете ми.
Ноември 2014 г. Събудих се посред нощ . Отидох пред огледалото и си наговорих един куп гадости. Осъзнах, че начинът, по който живея съм обречен на сивота, че ме е било страх да рискувам, че твърде често съм си казвал „не“, но съм вярвал, че някак си нещата ще се наредят в моя полза. Тогава за пръв път осъзнах, че в живота няма гаранция за щастлив край и че ако нещо боли повече от неуспеха е да се третираш като такъв. Осъзнах, че има нещо по-дълбоко зад действията от това какво постигаш, а именно, като какъв се определяш, правейки или неправейки нещо.