Къде попаднахте току-що?
Страница за това как да придадем повече смисъл на живота, как да посрещнем болката, която понякога причинява и как да съхраним вярата в себе си и мечтите си.
Изкуството да помагаш
Да помагаш някому да подобри живота си понякога е, като да пълниш догоре резервоара на кола, чийто двигател не пали. Няма ли искра, колкото и бензин да налееш, няма резултат. Понякога няма искра, защото има страх и неувереност, защото липсва идея за бъдещето или пък, защото човекът е с по-малко действена енергия.
Един път, когато ме бе яд, че приятел прави глупост според мен, майка ми ми каза, че всеки човек има своите житейски уроци и че не мога да ги реша вместо него или пък да очаквам да предприеме дадено действие, ако още не е готов за него. Все още в някаква степен се уча на това.
Честит 8-ми март!
Желая Ви да сте щастливи, уверени и автентични. Да обичате, да разбирате и да се грижите за човека в огледалото. Да посрещате с любов и доверие промените, които времето и житейските събития пораждат в усещането Ви за Вас като жена. Да сте свободни да бъдете себе си.
Всеки ли може да е психотерапевт?
Миналата година в Германия бяха осезаемо изменени законовите разпоредби, регулиращи извършването на психотерапия. Предполагам донякъде вдъхновени от немските си колеги, Дружеството на психолозите в Република България (ДПРБ) отново опитва да прокара законопроект, залагащ правна рамка на професионалната дейност на психолозите в България. Това ме провокира да Ви поканя да обменим мнения и идеи за очакванията ни конкретно към психотерапевтите в България
Светофар на любовта
Любовта е съвкупност от сложни процеси, понякога забулени от социални норми и идеали и пипа дълбока в нуждите, страховете и егото на хората. Важно е да имате доверие в живота, доверие в себе си, да се изграждате и развивате, за да може да имате баланса и увереността да развиете една връзка без да я счупите с егото си или без тя да счупи егото Ви и без да се превърне в затвор. Любовта е отношение към Вас, партньора, живота и здрава работа в това да имате адекватен, градивен и уважителен контакт.
Честита нова 2021 година!
Ако Ви харесва пътя, по който ходите, ще можете да ходите по него до безкрая. Затова и Ви желая 2021 г. да не е година, в която фокусирате само върху крайната точка, върху дадена цел, а и върху пътя, който ще извървите. И искрено Ви желая да набележите тези пътищата, които носите в сърцето си, да тръгнете по тях и да вземете максималното от всяка крачка.
Почивайте в мир, доц. Атанасов
На 30 октомври получихме съобщение от доц. д-р Никола Атанасов да го изчакаме – лекцията ще започне малко по-късно. 20 дни по-късно получихме съобщение, че е починал от КОВИД. Няколко часа след като научих, че е умрял, ми се прииска да го помена през живота му, през избора му да преподава и през опита, който споделяше като преподавател. Преведох от английски фрагменти от негови уводни лекции по психотерапия, които биха били интересни и разбираеми за широката аудитория и които носят педагогическия му почерк.
За мен
Вместо да разказвам за себе си, ще споделя няколко усета, за да разбереш що за човек съм извън прилагателни и съществителни.
Понякога усещам тирания на линиите. Навсякъде: фугите между плочките, краката на масата, копчетата на компютъра, дръжката на хладилника. За разлика от природата, в която има разнообразие на форми, човечество компулсивно твори прави линии, включително като невидими житейски коловози, на които животът на повечето е подчинен. За масата няма свобода. Само илюзия за такава.
Все още я помня и изтръпвам. Свита. Седнала на стъпало на сграда и стискаща раничката си. Плачеше. Клекнах до нея и я попитах дали всичко е наред. Каза, че не било нищо сериозно. Зададох още няколко въпроса. Последният бе за близките й. Очите й се напълниха със сълзи и каза, че баща й наскоро е умрял и й липсва. Как бяха минали последните 30 минути преди да я срещна? Ходих по улицата, за да си проветря главата, защото ме бе яд на некоректни клиенти. Стиснах дланта й за кураж. Усетих топлите сълзи по нея. Смъртта ясно показва кое има стойност. Прибрах се с усет за дълбокото безсмислие на ядовете ми.
Ноември 2014 г. Събудих се посред нощ . Отидох пред огледалото и си наговорих един куп гадости. Осъзнах, че начинът, по който живея съм обречен на сивота, че ме е било страх да рискувам, че твърде често съм си казвал „не“, но съм вярвал, че някак си нещата ще се наредят в моя полза. Тогава за пръв път осъзнах, че в живота няма гаранция за щастлив край и че ако нещо боли повече от неуспеха е да се третираш като такъв. Осъзнах, че има нещо по-дълбоко зад действията от това какво постигаш, а именно, като какъв се определяш, правейки или неправейки нещо.