Къде попаднахте току-що?
Страница за това как да придадем повече смисъл на живота, как да посрещнем болката, която понякога причинява и как да съхраним вярата в себе си и мечтите си.
Последно от Публикации
Изкуството да помагаш
Да помагаш някому да подобри живота си понякога е, като да пълниш догоре резервоара на кола, чийто двигател не пали. Няма ли искра, колкото и бензин да налееш, няма резултат.
Честит 8-ми март!
Желая Ви да сте щастливи, уверени и автентични. Да обичате, да разбирате и да се грижите за човека в огледалото. Да посрещате с любов и доверие промените, които времето и житейските събития пораждат в усещането Ви за Вас като жена. Да сте свободни да бъдете себе си.
Всеки ли може да е психотерапевт?
Миналата година в Германия бяха осезаемо изменени законовите разпоредби, регулиращи извършването на психотерапия. Предполагам донякъде вдъхновени от немските си колеги, Дружеството на психолозите в Република България (ДПРБ) отново опитва да прокара законопроект, залагащ правна рамка на професионалната дейност на психолозите в България.
Светофар на любовта
Различни сме: отговорни – безотговорни; моногамни – полигамни; сърдечни – студени; злобливи – разбиращи, но се влюбваме. Зад думата „любов“ се крие пъстър калейдоскоп от разнообразни чувства и мисли, от нагони и социални норми, от надежди и страхове.
Честита нова 2021 година!
Искрено Ви желая през 2021 г. да тръгнете смело по тези пътищата, които носите в сърцето си и да вземете максималното от всяка крачка. Ако Ви харесва пътят, по който ходите, ще можете да ходите по него до безкрая.
Почивайте в мир, доц. Атанасов
На 30 октомври получихме съобщение от доц. д-р Никола Атанасов да го изчакаме – лекцията ще започне малко по-късно. 20 дни по-късно получихме съобщение, че е починал от КОВИД. Няколко часа след като научих, че е умрял, ми се прииска да го помена през живота му, през избора му да преподава и през опита, който споделяше като преподавател.
За мен
Вместо да разказвам за себе си, ще споделя няколко усета, за да разбереш що за човек съм извън прилагателни и съществителни.
Понякога усещам тирания на линиите. Навсякъде: фугите между плочките, краката на масата, копчетата на компютъра, дръжката на хладилника. За разлика от природата, в която има разнообразие на форми, човечество компулсивно твори прави линии, включително като невидими житейски коловози, на които животът на повечето е подчинен. За масата няма свобода. Само илюзия за такава.
Все още я помня и изтръпвам. Свита. Седнала на стъпало на сграда и стискаща раничката си. Плачеше. Клекнах до нея и я попитах дали всичко е наред. Каза, че не било нищо сериозно. Зададох още няколко въпроса. Последният бе за близките й. Очите й се напълниха със сълзи и каза, че баща й наскоро е умрял и й липсва. Как бяха минали последните 30 минути преди да я срещна? Ходих по улицата, за да си проветря главата, защото ме бе яд на некоректни клиенти. Стиснах дланта й за кураж. Усетих топлите сълзи по нея. Смъртта ясно показва кое има стойност. Прибрах се с усет за дълбокото безсмислие на ядовете ми.
Ноември 2014 г. Събудих се посред нощ . Отидох пред огледалото и си наговорих един куп гадости. Осъзнах, че начинът, по който живея съм обречен на сивота, че ме е било страх да рискувам, че твърде често съм си казвал „не“, но съм вярвал, че някак си нещата ще се наредят в моя полза. Тогава за пръв път осъзнах, че в живота няма гаранция за щастлив край и че ако нещо боли повече от неуспеха е да се третираш като такъв. Осъзнах, че има нещо по-дълбоко зад действията от това какво постигаш, а именно, като какъв се определяш, правейки или неправейки нещо.