Къде попаднахте току-що?
Страница за това как да придадем повече смисъл на живота, как да посрещнем болката, която понякога причинява и как да съхраним вярата в себе си и мечтите си.
Лошо ли е да си добро момиче?
Като че ли не малко жени гримират и емоциите, и нуждите си, та да не би да са толкова ужасни, че хората да ги осъдят на изгнание. Има и безброй изключения, но тази тема не е за тях, а…
За изборите и стоманата
Колкото по-малко некупени гласове има, толкова по-малко проблеми има демокрацията да бъде склонена към проституция.
Гражданско общество: експеримент
Гражданското общество е цената, която трябва да платим за това, което искаме, иначе няма как да го получим. В основата на гражданското общество е мислещият, уважителен и търсещ общуване и обединение гражданин, а не политическият фанатик, воден сляпо от…
Блокадите в София: за и против
Блокадите в София. Анализ за и против.
Добрият лош късмет
„Достатъчно добро“ е и лекарство, и отрова. Лекарство е за болшинството хора, защото колкото и да е модно твърдението, че всеки може всичко, то не е вярно, защото има редица области в живота, в които моженето на един е…
Три усмивки и едни готини хора
Тъжно е да ти мине животът и да се питаш какво би било. Колкото повече време минава, толкова по-ясно го осъзнавам. Хора поръсили времето си със скука и посягащи към твоето, а то ти трябва, защото от него градиш…
За мен
Вместо да разказвам за себе си, ще споделя няколко усета, за да разбереш що за човек съм извън прилагателни и съществителни.
Понякога усещам тирания на линиите. Навсякъде: фугите между плочките, краката на масата, копчетата на компютъра, дръжката на хладилника. За разлика от природата, в която има разнообразие на форми, човечество компулсивно твори прави линии, включително като невидими житейски коловози, на които животът на повечето е подчинен. За масата няма свобода. Само илюзия за такава.
Все още я помня и изтръпвам. Свита. Седнала на стъпало на сграда и стискаща раничката си. Плачеше. Клекнах до нея и я попитах дали всичко е наред. Каза, че не било нищо сериозно. Зададох още няколко въпроса. Последният бе за близките й. Очите й се напълниха със сълзи и каза, че баща й наскоро е умрял и й липсва. Как бяха минали последните 30 минути преди да я срещна? Ходих по улицата, за да си проветря главата, защото ме бе яд на некоректни клиенти. Стиснах дланта й за кураж. Усетих топлите сълзи по нея. Смъртта ясно показва кое има стойност. Прибрах се с усет за дълбокото безсмислие на ядовете ми.
Ноември 2014 г. Събудих се посред нощ . Отидох пред огледалото и си наговорих един куп гадости. Осъзнах, че начинът, по който живея съм обречен на сивота, че ме е било страх да рискувам, че твърде често съм си казвал „не“, но съм вярвал, че някак си нещата ще се наредят в моя полза. Тогава за пръв път осъзнах, че в живота няма гаранция за щастлив край и че ако нещо боли повече от неуспеха е да се третираш като такъв. Осъзнах, че има нещо по-дълбоко зад действията от това какво постигаш, а именно, като какъв се определяш, правейки или неправейки нещо.