Цветя и тръни

Цветя

Исках да пратя букет преди две седмици и съвсем естествено започнах да забелязвам всички, които носеха цветя: нескопосано момче на около 20 години с бяла риза и черни панталони, което стискаше бяла роза, издокаран арабин с жълта роза и така, докато стигнах до цветарския магазин.

Цветята имат своята история, тайни, надежди, спомени. Не ценя особено цветята. За сметка на това обожавам как жените им се радват. Също така се радвам, че не си подаряваме бодили. Макар че понякога сме по-подлички и не само си ги подаряваме, а подмолно се замерваме по гърба като пишлемета в голямо междучасие.

Преди години чух Ошо да казва, че често обичаме като просяци за любов. Тази мисъл остана с мен. Скоро попаднах на подобни мисли от Абрахам Тверски, който разказва за „рибната любов“. Прекрасна макар и едностранна притча. За тези от вас, които тепърва ще учат английски, прилагам превод на част от нея под оригинала.

– Млади човече, защо ядеш тази риба?

– Защото обичам риба! – казва младият човек.

– О, ти обичаш рибата и затова я извади от водата и я уби, и я свари.

– Не ми казвай, че обичаш рибата. Обичаш себе си. И защото рибата ти е вкусна, затова я извади от водата и я уби, и сготви.

Толкова много от любовта е „рибна любов“. И така млада двойка, момче и момиче, се влюбват. Какво означава това? Това означава, че той е видял в това момиче някой, който е усетил, че може да задоволи всичките му физически и емоционални нужди…

Всеки от тях се е грижил за посрещането на собствените си нужди.

От друга страна човек не може и да игнорира собствените си нужди, защото повечето хора без любов повяхват и в крайна сметка, ако ти не се грижиш за емоционалното си оцеляване, то кой? Господ не те е сложил на тази земя, за да се превърнеш в пустинен кактус.

Затова и ще споделя някои наблюдения, които може да са ти интересни, макар че сигурно и ти забелязваш същите очевидни неща.

Пияни и лъжещи се

Опиянен или опиянена от любовния еликсир, освен ако не си препатил или препатила, си като пияно шимпанзе, което трябва да приземи пътнически самолет. Кръстиш се и се надяваш да не си дръпнал или дръпнала късата клечка, но с времето нещата си идват по местата.

Преди години се запознах с разработка на двама руснаци, наречена „Бойно НЛП“. Едно от интересните приложения бе деконструкция на убеждения. Упражнението изпълниха с дама, която подложи на изпитание любовта на благоверния си. На пръв поглед упражнението изглеждаше глуповато. Нещо от рода на:

– Миша защо ти звъни често?

– Защото ме обича!

– А не е ли защото е контролиращ ревнивец?

На втори прочит обаче е много хубаво за нормалните хора, защото в конкретни точки пробива мъглата от захарен памук и осъзнаваме, че понякога и най-прекрасната девойка може да пусне газ, а принцът на бял кон да има пърхот. Може и да не, но за по-емоционалните хора едно ниво на заблуда породено от емоциите е възможно. Понякога и е необходимо, за да се доближим един до друг и да си дадем шанс за истинско доверие и емоционална близост.

Има мисъл на Марк Твен, че колкото повече научава за хората, толкова повече започва да харесва кучето си. И понякога и ние може да се почувстваме така, ако не сме осъзнавали колко различни сме като хора и ако сме имали очакванията, че някой е на тази планета заради нас и нашето щастие. Това прикрито сърдене е незряло, освен ако човекът, към когото сме имали чувства не ни е лъгал в очите или не ни е действал зад гърба, в който случай ядът е оправдан, но пак не е оптималното решение – създава бръчки и краде усмивки. А, чуй, никой няма право да те лишава от усмивката ти.

Когато човек няма нужда да получава любов от обекта X, защото може да получи и от обекта Y. Когато обектът X не служи като лост, с който да повдигнем самооценката си. Когато сме балансирани, а не любители на драмата и сополите. Тогава можем да приемем спокойно, че всичко е било урок на път към нещо по-хубаво. Да, но много хора са с ниско самочувствие, изначално мързеливи и неуверени и съмняващи се в доброто намерение на живота за тях и оттам съзнателно или не, понякога складират развалена риба в хладилника си, което само води до душевно разстройство.

Самочувствие

Малко са хората със зряло самочувствие и истинско доверие в живота. Много по-често виждам такива с детински нарцисизъм, свръхкомпенсации, избиващи в позьорство или ниско чело и висока наглост. Един от най-естествените и същевременно полезни начини да вдигнем самочувствието си е да увеличаваме капацитета си – финансово, умствено, емоционално, етически, физически. Тогава и основата за по-пълноценна, красива, спокойна и истинска любов се доизгражда, защото в много по-малка степен неосъзнато ще оставяме егото ни да е зависимо от другия човек и да създава изкривявания в емоциите ни.

А точно тези изкривявания в преценката ни са породени поне в част от егото, когато то е незряло, наранено или изкривено по една или друга причина. Съответно в последствие и могат да доведат до значителни разочарования, а дори и озлобяване. Дори черните емоции да имат предпазни функции и да помагат да се постигне бързо и що годе безболезнено емоционална дистанция, в дългосрочен план те не ни дават възможност да погледнем обективно и себе си, и преценката си, и нуждите си, и кривините си, и да намерим разумно решение на урока, който животът ни е преподал.

Затова и е важно, когато животът дава възможност да рестартираме, както казва Едит Пиаф да не съжаляваме за нищо, което е станало и от днес денят ни да започва с нас. Да си върнем центъра. Важно е обаче да не се подвеждаме и по глупости. Има жени, които в моменти на несигурност почват да се опитват да се харесат на мъжката аудитория по начин, който ще отблъсне реално част от по-стойностните мъже, както и мъже, които започват да се правят на нещо, което не са. Не е нужно цялата екзистенция да се описва от чалга клип и не е единственият начин да се харесаш на мъж, показвайки прелести или пък на жена, показвайки „мачизмо“. Когато се развиваме е редно да се развиваме спрямо себе си, същността си, реалните си нужди и мечти, а не спрямо някакви криворазбрани обществени очаквания.

Действие

Имам доста голям кръг от познанства, при които често чувам „….са кретени“. Съответно жените казват, че мъжете са кретени, а мъжете, че жените са идиоти. Масово и хората, които го казват май са с мнението, че са се сблъскали с представителна извадка от мъже или жени.

Ако направя футболен отбор от познатите си, мога да ги подбера така, че един от единадесетте да е бил с повече жени от останалите десет накуп. И това е стандартна статистика. Има една шепа мъже, които имат несъразмерно по-голям досег до женско внимание, или до пари, или до… Същото се отнася и за жените, макар че ми се струва, а и е логично, там да няма чак такива крайни стойности като при мъжете.

Допълнително, както е казал, ако се не лъжа, Фройд, няма как да видим това, което не съществува в подсъзнанието ни. Масово хората избират едни и същи кози или козели и подминават читавото. Самата идея, че няма къде да се намери щастието е по-скоро мързел и умора, отколкото истина. В любовта обаче понякога хората са уморени, обезкуражени и когато човекът насреща не е това, което се очаква да е, се стига до агресия. Много по-смисленият вариант за силни и зрели хора е всеки да тръгне по пътя си културно. Друг е въпросът, че силните и зрели хора не са даденост.

Ако си взел

Всъщност песента е „Ако си дал.“ Много хора обаче не водят правилно тефтера кой какво дал и кой какво взел и някак си се считат за изначално заслужили да получават нещо стойностно, а ако не го получат, „гроздето е кисело“. Като известния лаф коя жена е к*рва. Тази, която спи с другите, но не и с теб. А това, че съответният съдник няма какво да даде насреща освен претенциите си, означава, че доживот ще си остане с тях и съденето си. Това се отнася и за жените.

 

И тук отново се връщам към точката, че човек трябва да се развива всячески, но особено като емоции и дух, за да може и да даде, и да получи в личен план.

Другата страна на монетата

Някои хора, особено жени, пък зависват да се грижат за всякакви нехранимайковци и не си искат тяхната порция внимание, грижа и спокойствие и това също е огромна грешка, защото тогава те се превръщат в рибата. А рибата не мирише добре. Понякога дори мирише на фалш.

Редно е хората да са искрени и да имат някакво поне базово ниво на етика и търпение. Лошото е, че масово не сме искрени нито един с друг, нито със себе си, особено опре ли до силни емоции. Мисля, че искреността и вярата в живота са единственият път напред. Иначе, защо му е на живота да вярва в теб?

Епилог

Можеш да изпитваш „рибна любов“. Можеш да обичаш грижовно. Можеш много неща, но тези които са житейски стабилни са тези, в които везните са в баланс. Нито любов, нито приятелство ще издържи, ако единият дава в пъти повече от другия. Ако издържа при явен дисбаланс, явно е нездравословно поне за единия от двамата участници, а може би и за двамата. И както се казва, не е виновно кучето, че яде баницата. Затова и си мисля, че понякога сърденето от „просяците за любов“, за което Ошо бе споменал, е изцяло излишно.

Ако си преценил или преценила правилно човека насреща и има хубави черти, то не е нужно да го омажеш в катран, ако нещата не са се получили, по-скоро трябва да се усмихнеш, да си дадеш поне известно време плътна дистанция, да инвестираш в себе си и да видиш какво има животът за теб на следващата спирка от пътешествието ти. Вероятно ще е нещо по-добро, ако се развиваш.

М