Хората са…

Хората са… Жените са такива. Мъжете онакива. Американците такива. Руснаците онакива. С доста хора съм говорил от почти всеки континент с изключение на Антарктида и Австралия и от почти всяко стъпало на социалната стълбица. Когато чуя хората са такива или онакива, казвам “защото?” и чакам отговор.

Не говоря за обикновена фрустрация прерастваща в някакви генерализации от рода на: „Софиянци карат като идиоти…“, на които нормалният въпрос е „Кой те засече?“ и в които винаги е лесно да сведеш генерализацията до конкретна случка и да подадеш носна кърпичка или чаша студена вода.

Говоря за нагласата, че светът ни е длъжен или че ни се „случва“. Понякога наистина ни се случва, а ние сме „ни при чем“, но в повечето случаи си струва да продължим със „защото“. Струва си да продължим със „защото“, защото има хора всякакви и то в изобилни количества и това с какви се обграждаме си е до голяма степен в наш контрол. Или човек трябва да е мега карък, за да му/й върви на кофти хора, или нещо в него нея не е съвсем както трябва.

Да, има хомогенни групи от кофти хора. Ако не ми вярваш, си купи някой учебник по криминална психология. Има материално-социални обстоятелства, които предполагат по-жестоки и примитивни отношения. Да не забравяме, че има части от света, в които все още има робство и си купуват булки. Това, с което ти и аз ще се сблъскваме повечето време в живота си на „средностатистически европейци“ обаче си е пряко функция от „защото“.

Хората са лоши, защото може би ние не се държим като хората или може би защото просто не тълкуваме правилно поведението им. Мъжете са прасета – ами, станете вегетарианци, но колко свестни мъже сте подминали? Жените в днешно време са к*рви – сигурен съм, че групата, от която си търсиш мома е църковният хор и че естествено, това което те привлича в една жена е ду….шата й.

Другото нещо, ние сме едни прекрасни, чудесни, великолепни, а те видиш ли са такива или онакива.

Започваме от нас. Няма как да свършиш с готино обкръжение, свестни колеги, добро и красиво момиче/момче до себе си, ако си кисела, мързелива, инертна, сръдлива, винаги права богоподобна единица, оказала се в този несъвършен свят в следствие на епохална космическа грешка.

Ще ти дам пример със себе си. Знам, че имам някои наистина силни, но и някои доста кофти черти. Често когато съм в дадена ситуация, мога да видя нещата до ниво мое поведение. Имам широк кръг от познанства и ми е лесно да видя как в аналогична ситуация някои хора от моето обкръжение биха видяли съвсем друго лице на човека срещу мен от това, което съм видял аз или пък въобще не биха комуникирали с този човек, а с някого другиго. Затова и имам конкретни реакции, които в ключови ситуации проконтролирам, а с това се оказва, че и хората ми показват съвсем друго свое лице, често по-хубаво и истинско.

Има нещо сбъркано в това да отидеш в препълнен магазин и все да си купуваш горчица. Или трябва да увеличиш собствената си стойност, за да си купиш шоколад или просто трябва да смениш рафта.

Разбира се, по-лесно е да видим намръщено лице. Базова психология.

Въпросът е обаче какво е нашето лице. Ако искаме да е усмихнато, това, че хората са такива или в частност мъжете, жените, това, че българите сме такива, че онези там пък са онакива, това не може да е оправдание. Или си карък, или си мързел, или и двете, ако ти се иска да не е така, то промени нещо в себе си.

С пожелания за хубаво предпразнично настроение.

Хората са

Успех,

М