Танцът на Шива

Танцът на Шива. Преди да разкажа за него, ще споделя мисъл на Джордж Сантаяна:

Да се интересуваш от променящите се сезони е по-щастливо състояние на ума от това да си безумно влюбен в пролетта.

Хората имаме гледни точки, не гледни окръжности. Чуваме живота като отделни ноти, не като цялостна мелодия. Поради това и често не можем да разберем, че по-ниските ноти са предвестници на високи ноти и обратното. Понякога има забавяне в житейската мелодия, точно преди да чуем фанфари. Тогава и повечето хора се пенят, кръстят, божикат, или се тросват и цупят като малки деца, вместо да оценят тишината във въздуха, момента на самота, момента неизвестност, преди да се усмихнат на първите ноти от предстоящото кресчендо.

Удоволствието от живота бива осакатено поради невъзможността да се види цялостно – все едно да гледаш точка от картина на Вермер или Веласкес и да очакваш да видиш изкуство. Господ не рисува на малко платно.

Танцът на Шива

Танцът на Шива

Първо с танц Шива събужда вселената, после с танц и я разрушава. Танцът му има за цел да разпръсне илюзиите, в които живеем.

Често животът се оказва по-добър, по-услужлив и по-мъдър и от най-добрите ни приятели и събаря колибата, в която живеем, за да построим палат на нейно място. Това, което най-често ни пречи, са пилоните от значение, на които сме построили вътрешния си свят. Често значение без смисъл. Значение, на което служим, вместо то да служи нам.

Както реалността поражда тълкувание и значение, така и значението поражда реалност. По-мързеливите хора вземат готови значения с основно ограничаващ характер. Това и прави живота им по-безвкусен. По-осъзнатите хора знаят, че значението, което дават на дадена ситуация, ще определи и дали тя ще доведе и до възходяща или низходяща спирала. Затова и когато Шива руши, когато видите нещата реално, имайте смелостта да ги погледнете от максимално много гледни точки и след това проявете безочието да припишете такова значение, което ще ви даде най-много стимул да предприемете положителни действия. Както казва Херман Хесе:

Винаги съм вярвал и още вярвам, че независимо дали на пътя ни се изпречи щастие или нещастие, винаги можем да му дадем значение и да го преобразим в нещо ценно.

Звучи добре, но когато реалността те ритне отзад и паднеш по очи на асфалта, какво правиш? Какво правиш когато загубиш близък? Какво правиш когато бизнесът ти фалира? Какво правиш когато здравето ти се развали? Танцуваш, ако не заедно с Шива, то заедно със Зорба

И после поглеждаш цялата картина на живота със всичко хубаво и тъжно, което е минало и всичко хубаво и тъжно, което предстои и всичко това на фона на безкрайния лабиринт от човешки съдби. Мартеница от бяло и черно, радост и сълзи, топлина и студ. Разбираш, че всичко е просто прашинка, колкото и тежка да е в този момент, просто прашинка. И започваш да търсиш желанието. Търсиш „крилете на желанието“. Те са разликата между падането и полета.

Както е казал Чарли Чаплин:

Защо ти трябва смисъл? Животът е желание, не смисъл.

 

Криле на желанието

Нека се спрем за малко върху друг цитат на Херман Хесе:

Щастието е как, а не какво. Талант, а не обект.

Действията ни, целите ни, мислите ни трябва да са подхранвани от желание. Желание, родено от светлата, лека, отворена, градивна енергия на „Ерос“, а не от тежката, затваряща, тъмна енергия на „Танатос“.

На думи добре, а на практика? Понякога, когато сме разклатени, когато танцът на Шива срива из основи нашата вселена, мозъкът започва да жужи като упорита муха, удряща се в стъкло. Точно в тези моменти е добре да усетим тялото си, чувствата си и да видим, коя мисъл, мечта или спомен ни кара да се чувстваме добре и оттам да разберем каква нужда и емоция стоят зад нея. Да видим има ли пречупвания през страх или гняв и ако има, да не абдикираме пред тях, да не ги оставяме да ни завладеят. И така, докато не достигнем до някаква ядка от светлина. Когато започнем да я изучаваме, да я подхранваме, от нея ще порасне желанието, то ще породи и мисли, и действия, и щастие.

Като практическа бележка, ако видите, че анализирате, че циклите – пишете на лист. Все едно, че имате консултантски мандат. Отбележете всички тревоги, неясноти, надежди. Сортирайте ги в сходни групи. После оставете листа и се обърнете вътре в себе си. Доверете се на подсъзнанието и го оставете да работи. За него е ясно къде е желанието, къде е светлината. Попитайте го без да го назорвате. Усетете тялото си. И вероятно в рамките на няколко дена до няколко месеца, дори без да го очаквате, ще разберете къде е това желание, подхранвано от живителната енергия на „Ерос“. Това желание ще ви даде отношението към живота, ще ви даде това „как“, което ще вкара светлина и лекота в действията ви.

Епилог

Приемете промяната. Търсете я. Любопитствайте. Вижте цялата картина и бъдете достатъчно смели, за да прозрете поне в частичка реалността и после достатъчно безочливи, за да й дадете градивно тълкувание. Давайки й тълкувание, не се оправдавайте и не обвинявайте. Мозъкът е прекрасен адвокат, отличен прокурор и доста посредствен съдия. Затова и не обръщайте ситуацията на съд. Обърнете я на проповед на надеждата, на театър на смеха, на платно на велик, дързък артист, но не и на съд. Приемете слабостта в хората и не си губете времето с нея, гледайте напред и нагоре. Дайте красиво, смислено, положително значение, ако ще от голямата перспектива на живота.

И после потърсете желанието – желанието като чувство породено от радост, лекота, топлина, отваряне на душата и нека то ви води и съветва в последващите стъпки, защото когато танцът на разрушението приключи, започва нов цикъл с танца на сътворението, на пробуждането на нов живот и нови възможности.

Танцът на Шива – краят бележи ново начало.

Успех,

Марин