Смрад! Когато съзнанието не се къпе.

къпе

Представи си, че имаш сиамски близнак, който не се къпе и цял живот трябва да живееш с него или нея. Обича да яде чесън и е с афинитет към общуването. Представи си, че ти си този сиамски близнак и грамадна част от теб трябва да живее с ниската ти хигиена. „Гадост и зараза“, както би казал Антрацит.

Мойдодыр. Ако ме разбираш, а наздраве за Румбурак, щот кърти мивки. Ако не, поздравче:

Имаше светъл период от живота ми, в който мислите ми и емоциите ми бяха каша и определено пред мен не бяха блеснали житата. Някакви корпоративни клизми ден след ден, желание да помпам его поради липса на надуваема кукла и тем подобни битовизми. В един момент отнесох няколко студени душа от живота, но и с това получих изключителни възможности, които поради досега сериозна доза късмет и подкрепа, успях да получа почти на тепсия. Е, три години безсънни нощи, но това е нищо, защото се появи хоризонт на зазоряване и нещата почнаха да се нареждат с все по-малко усилие и да става доста интересно.

Та стоя си недоспал и преработил и в един момент тези дни усещам, че искам да се ядосам за нещо, ама не ми се получава. Понечвам да се скумросам, ама пак засечка. Опитвам се да си мисля глупости, греда. Брех. Установих, че съм се събудил явно друг някой ден без да знам кой, ама не знам кога се е случило. Всъщност установих нещо много по-важно. Когато човек стои достатъчно дълго в положително състояние, нересурсните състояния стават непривични.

Хора разни, подходи разни. Блогът ми е за борбени хора с мечти и ако си сред тях, което означава, че майката природа явно ти е дала повечко серотонин и вероятно по-лесно възбудима нервна система – само да не се превъзбудиш сега – то ако усещаш кофти неща в себе си – яд, тъга, слабост, апатия – то не се подвеждай под подхода, който съм виждал включително и в някои терапевти и коучове, а именно да се оревеш, осополивиш и накрая да обвиниш за всичко родителите ти. Не се излагай! Направо ги дай под съд, че са те направили. Стига глупости. Стига ранени малки деца в теб и т.н. Това не го отричам. Действа, но не за хора като теб и мен. За нас е достатъчно да послушаме музика и да ревем и да се оплакваме, ама целенасочено. Ето, малко за вдъхновение:

И ако това не подейства и си на романтична нотка, пробвай това. Хубава песен е, ако ще режеш лук.

А сега сериозно, създай си навика да „са баняш“ ментално. Как се случва това на практика?

Първо, осъзнай, че мислите и емоциите са временен вакуум на фокус, който те засмуква в една или друга посока и като те засмучат, те пускат по водна пързалка, която или свършва с отходните води на населеното място или с басейн пълен с чиста езерна вода огряна от планинското слънце.

Второ осъзнай, че не си китен примитив никога не виждал сапун, а че можеш да изкъпеш съзнанието си и да оставиш кофти емоциите да оттекат в канализацията и да се освободиш за хубави емоции. Просто фокусирай върху това, което наистина ти е приятно да мислиш, гледаш, чуваш, усещаш. Сигурно имаш любими песни, спомени, обичаш шоколад (срам, станал съм „стабилен“ и аз от любов към шоколада. Привет, доктор Адемова, в случай, че четеш. Това ми е зъболекарката и ми чете блога). Насочи съзнанието си към нещо, което те релаксира. Когато се ядосам, лично аз работя с дишане. Когато ми е криво си мисля за….романтичем съм…мисля си за бизнеса, в който участвам и за това как му дърпам продажбите. Когато съм несигурен, нарочно се карам да се чувствам още по-несигурен и ми става смешно и пак се чувствам уверен. Това са моите спирачки на някои негативни емоции. Ти си намери своите.

Трето, резултатът от всичко това ще е, че ще прекарваш повече време в положително или спокойно състояние и в един момент, те ще станат навика и просто ще е непривично до степен на невъзможност да попаднеш в сериозни кофти състояния без някакъв сериозен повод. А що се касае сериозните поводи, ако това те успокоява, никой не е излезнал жив от живота, така че поне направи пребиваването си тук готино.

Имаш ли кофти емоции осъзнай, че са субективен вакуум, който те дърпа към отходните води и с това усмърдяваш живота на по-светлата си част, че с промяна на фокуса – мисловен и телесен – може да спреш процеса и че с времето можеш да свикнеш да се чувстваш супер уникално, както някои хора с потенциала да летят от кеф са свикнали вместо това да са сдухани по навик.

Айде сега поздравче за принцеса Арабела, първата ми голяма несбъдната любов.

Ла-ла-лааа! Ла-ла-ла ла-лаааааа! (или Уа-уа-уаааа!, но това са технически подробности. Спомени, от когато ходих при Ади да се уча да не казвам „Уъ“)

Поздрави,

М