Седем съвета как да се обичаш истински

Да си мислиш, че се обичаш, а де се окаже, че се употребяваш. Да не се обичаш и да изчистят пода с теб. Има огромно пространство между това да си спретнеш порно моноспектакъл или да се превърнеш в парцал, но много ги влекат точно тези две крайности. Ще говорим за пространството между тях, защото там е здравословното и истинското.

Хората сме стадни. Искаме да се сгушим в стадото, да се покатерим на върха на някоя елха. Тоест, имаме напъни да сме звезда на върха стадната пирамида. И в цялата тази интеракция буквално от момента, в който сме фъстъчета, стадото или ни приема, или отхвърля, или подбутва към върха или надолу и това рефлектира върху маймуна, който обитава подсъзнанието ни и за когото взаимоотношенията със стадото определят колко банани ще получи и дали въобще ще получи банани, демек дали ще го бъде. И оттам насетне:

  • или се появяват свръхкомпенсации, който обричат човек на самота и емоционална слепота за собствените му гърбици,
  • или ниско самочувствие, което води до това, че хора, които и за чеп за зеле не стават се опитват да ти се покатерят на главата,
  • или пък осъзнаваме, че ако искаме да получим и да се поучим от другите, то не можем да изграждаме непрогледни стени от его около нас, но и не можем да допускаме всеки да се разхожда из личното ни пространство и да лепи всякакви етикетчета за нас без да сме дали разрешение.

Човек, който твърди, че се обича и същевременно или съди болшинството хора, или ги гледа втренчено, за да види дали ще го/я погалят или шляпнат зад тила, всъщност не се обича. И докато за втората категория хора това е по-ясно, за първата, а именно тези с някакво ниво щитове от самовлюбеност, това е неясно. Обичат илюзорен образ на себе си на някаква красива, успяла, умна, духовно възвишена, знаеща, можеща, уникална биологична единица. Да де, но ако не ги треска здрава шизофрения и връзката с космоса не е по-силна от връзката с тази планета, няма такова положение, което да води до щастлив край. Маймуната в нас си иска бананите и да е гушкана, пък ти ако ще бъди по-по-най. И докато човек не осъзнае, че я има тази маймуна, вероятно въшлива, миризлива, изпосталяла и вкисната, то тази обич към идеалният ни и прекрасен образ ще ни лиши от възможността да бъдем прегърнати, приети и оценени точно в този си маймунски вид.

Хората, които от друга страна се кокорят на публиката и се чудят с колко къса пола трябва да са, за да им бъде изръкопляскано, колко трябва да са мили, за да получат бонбон, колко да се перфектни, в по-голяма степен осъзнават, че ако човек се обича, не се поставя под другите и това понякога и им удря самооценката. Маймуната в нас не само иска да е част от стадото, но и не иска само тя да пощи, а и иска и тя да бъде пощена. Дали си го признаваме или не поради някакъв морален снобизъм, но обичта към нас иска и ниво егоизъм. Това може би го пиша за десети път.

Двете категории, които описах горе не винаги са разделени. Напротив, често преливат в един и същи човек от контекст в контекст. В тях няма баланс и няма обич насочена към нас такива каквито сме – комбинация от всичко най-хубаво и най-лошо на тази планета.

Как да обичаме себе си пълноценно?

1.     Познавайки се

Как да се обичаме без да знаем кои сме или пък за какво да се обичаме?

Представи си човек, когото наистина обичаш. Сети се как се усмихва. Не искаш ли да се усмихнеш, да помахаш, дори да прегърнеш този човек. А сега си представи кукла манекен. Искаш ли да се усмихнеш?

Представи си как непознат човек проявява грижа или хумор, или…Искаш ли да се усмихнеш? А сега си представи как този човек стои като пън. Искаш ли да се усмихнеш?

Можеш да си пуснеш тази песен, докато четеш следващите редове:

Ако ти изглежда странно Дони какви ги върши край тази кукла, не избързвай да сочиш с пръстче. Без да го осъзнаваш може да си на същото дередже.

Дори когато се видим в огледалото, не се виждаме реално така, както ни виждат другите, дори когато чуваме гласа си, докато говорим, не го чуваме така, както го чуват другите. Какво остава за личността ни? Какво виждаме от нея обективно?

Трябва да имаш честност със себе си не само на рационално ниво, но и на емоционално ниво и да имаш смелостта да видиш и по-тъпите си странни и тези, които могат да дразнят другите хора, които могат да са под средното ниво. Трябва да имаш и смелостта да си признаеш в кои отношения другите могат да са по-добри от теб. И обратното в кои отношения си наистина на ниво, по-напред от останалите. Кои твои действия харесваш, кои не, кои те объркват? Това вече не е манекен, а реален човек – човек, за когото можеш да се грижиш.

2.     Грижейки се повече за себе си

Ще започна с цитат от „Малкият Принц“:

Хубави сте, но сте празни – продължи малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.

Много от нас искаме да се обичаме като някаква измежду много рози на база това какви си въобразяваме, че сме или какви сме, а не въз основа на това как се грижим за себе си. Хайде да уважим братството между народите, учейки думичка на английски всеки ден: Bullshit!!! Демек, пълни глупости. Всичко започва с безусловната ти грижа за теб. Без да се грижиш за себе си, ти нямаш инвестиция в себе си, в живота си.

3.     Виждайки как израстваме и се променяме към хубаво

Колкото повече се грижим за себе си, толкова повече ще започваме да забелязваме резултати. Ако погледна последните 10 години – научих толкова много нови неща, толкова се промених към хубаво. Как да не си се радвам? Чак ми иде да се прегърна сега. Чакай, че набиват сълзи от вълнение 😉. Когато фокусираме върху хубавите промени в нас, не само, че си даваме заслуженото уважение за промените в нас, но и се научаваме, че не сме нещастна, пълничка, клюмнала точица на листа на живота, а вектор, който сочи нагоре.

4.     Разрешавайки на хората да не ни харесват без да им се сърдим или да ги принизяваме

В много от нас дори без да го осъзнаваме вътрешният маймун може да е сърдит, че не е гушкан и пощен, но трябва да дадем право на хората да не ни харесват. Да не би ние да харесваме всички хора?

Освен това няма общ стандарт за хубост – външна или вътрешна. Майка ми ми е казвала, че е имала състудентка африканка, която била грациозна като пантера – невероятно хубава жена и всички жени откровено и се възхищавали. Та стои тази красавица сама на първи ред. В другия край свръхпълна африканка, а край нея се наредили всички африканци и който седне зад нея го бодат с вилица, за да се махне и някой друг да седне. Тези, които имат познати от Африка вероятно осъзнават, че там се ценят по-природни форми. Това момиче, което е шашвало белите жени с хубостта си, не е било отразено от африканците. Със сигурност пък, ако африканската сексбомба се разходи из някоя страна, където се ценят по-кльощави девойки, тя ще се чуди мъжете защо не я отразяват. Често няма единен стандарт дори в това, което ни изглежда очевидно! Затова и вместо да искаме всички да ни харесват нека се ориентираме на кой стандарт отговаряме. Надали Мис Венецуела би спечелила конкурса Мис Ирак и обратното. Ако се окаже, че сме отишли на грешния конкурс, по-скоро е редно да се разсмеем вместо да се сърдим или депресираме. И вече в последствие е редно да отидем на правилния конкурс.

5.     Имайки чувство за хумор

Бих казал, че сме маймуни, които Господ е облагородил с една клетка от себе си. И тази клетка обича, взема етични решения, твори, представя си по-хубав и мирен свят…

 

Твърде много се отъждествяваме с тази клетка обаче, игнорирайки всичките програми, които сме наследили от нашите опашати праотци, които ако погледнеш през една по-романтична призма или трябва да се депресираш доживотно или трябва да се разсмееш. Бих предпочел второто. Осъзнай, че гръбнакът ти завършва с опашна кост. Същото се отнася и за останалите хора.

6.     Имаш право да те обичат така, както обичаш.

Ако си от хората, които повече ги бива в това да обичат, отколкото да се обичат, забележи съвсем откровено, че хората, които обичаш далеч не са перфектни, а просто са твоите хора –съответствате си на резките и ръбовете, пасвате си много хубаво на магариите.

В хората има огромен капацитет да се обичат и приемат неперфектни стига да си пасват. И тук въпросът не е в каква е стойността ти обективно, а каква е стойността ти за човека, с когото изграждате приятелство или семейство. За съжаление понякога хората се хващат с партньор, който няма капацитета да оцени 80% от личността им или още по-зле понякога не случват на родители, които да изградят адекватно самооценка у тях. И оттам насетне седни им обясни, че отношението, което са получили към тях не говори само за тях, а и за човека проявил това отношение.

Ако нямаш слабост и кривини, изтърваваш едно от най-големите удоволствия на света – да бъдеш приет или приета и с глупостите в поведението си и по-малкото пари, и повечето килограми, и по-малкото статус, и повечето ти странности. Изтърваваш възможността да изградиш силно семейство или приятелство на база на това как взаимно сте си помогнали да израснете. Същото се отнася и за отношението ти към теб. Отношението ти към слабостите ти е ключът да се обичаш. Лесно е да обичаш идеален образ на себе си, но това не е сладко.

Когато осъзнаеш, че си човек и е редно да се обичаш както обичаш останалите хора с техните си кривини и резки, тогава ще разбереш, че всъщност, когато си позволиш точно този вид обич, тогава ще си истински способен не само да обичаш себе си по-качествено, но и другите по-качествено и оттам да си обичан или обичана още по-силно.

7.     Използвай два вида обич

Целият дискурс около това как да се обичаме се върти около майчината топла безусловна обич. Бащата къде се загуби? В кръчмето с другите чичаци? Особено тези от нас, които са по-състезателни знаят, че е много лигава работа да караме само на гушкане – понякога си трябва и някой шамар, за да вдигнем максималната тежест, която можем, за да си стигнем максимума (виж 03:02 😉).

Приеми, че това да се обичаш не е само да обичаш себе си и със слабостите си, но и да обичаш всичко, което можеш да бъдеш. Това означава да изискваш от себе си, но не за да впечатлиш някого, а за да видиш колко още по-голям или голяма можеш да пораснеш.

Прояви честност и се грижи за себе си и обичта ще дойде! Ще дойде не като компенсаторен механизъм при липса на достатъчно обич отвън, а като баланс, единение със света и безкрайна свобода да си и да растеш.

М