Редактирай спомените, режисирай бъдещето

Дори безобидните спомени могат да са магия. Посредством тази статия ще вникнеш в тънкостите на тази магия, за да промениш поне една сюжетна линия в живота си към по-добро.

От някои спомени поникват вярвания, които растат с нас, но не помъдряват с нас. Затова в първата част на статията ще се научиш да редактираш спомени, за да са адекватни към настоящия ти жизнен опит. Във втората ще се научиш да режисираш бъдещето си, осъзнавайки настоящето като вектор от бъдещи спомени с посока постигане на мечтите. В третата ще осъзнаеш нещо за спомените, което ще ти даде още пространство за ръст.

Редактирай спомените

Спомените са като градина с красиви цветя, повехнали цветя и плевели, като не всеки бодлив спомен е лош и не всеки красив спомен е жив. Наша отговорност е да опознаем тази градина и да я облагородим. Нека и затова сега да разберем какво са и не са спомените.

Паметта не е торба, в която събираме обективни факти, а няколко торби, в които събираме парченца от пъзел, оцветени в тълкуването ни какво се е случило. За да си спомним, пренареждаме пъзела отново, правейки несъзнателни допускания на мястото на липсващите парченца. За да разберем настоящето, съзнателно или не, сверяваме с парченцата от пъзелите, които имаме. За да си представим бъдещето търсим подходящи парченца, с които да сглобим възможните бъдещи картини. Затова и бъдещето ни е ограничено от това с какви и с колко парченца разполагаме – не можем да изберем картини, които не можем да си представим. Не можем да направим избор, за който не знаем, че съществува.

Същевременно паметта не е перфектна. По-скоро е променлива перспектива. Двама души могат да помнят различно една и съща ситуация и с това тя да има коренно различен ефект върху живота им. Паметта може да бъде излъгана. Знаеш ли, че в САЩ може да осъдиш терапевт за седем-цифрена сума, защото е посадил лъже-спомени (виж)? Дори и когато паметта е изцяло вярна, решенията, които дава, може да са неадекватни за света, в който вече живеем.

Затова и в тази статия ще гледаме на спомените като на невидим житейски коловоз. Целта – да го насочиш към най-желаната дестинация, като по пътя може да разбереш, че някои убеждения и реакции, които имаш в момента са ненужно ограничени спрямо потенциала ти. За постигането на тази цел използвай различните техники по-долу.

Спомени

Техника: Същност вместо форма

Използвай тази техника, за да управляваш спомени, които са дразнещи за егото и в които привидно дразнителят са действията на друг човек спрямо теб. Една от идеите с широко приложение в НЛП е, че има силна връзка между това как си спомняме или представяме нещо и отношението ни/емоциите ни към него.

Сет Майерс предлага, ако нарцис злобее срещу нас, да усетим, че се държи като дете и да си го представим като такова. Използвай точно тази техника. На колко годинки е поведението на човека, засегнал те? Използвайки отново дарбата на фантазията си и представяйки си насрещния човек като дете, чуй какво ти казва. Какво е скритото съобщение под думите: „Искам важност!“, „Искам внимание!“ или друго?

Заемам още от НЛП, за да направим и още един мисловен фокус. Представи си киносалон. Седиш в него. И същевременно се наблюдаваш от стаичката за прожекции. Върви редактиран филм със спомена, в който дете ти казва, „Искам….!“. Гледаш реакциите си на филма. Може би са малко странни. Сега разгледай спокойно само спомена за реакцията си на реакциите ти. Това е актуално. Филмът вече е минало и можеш да подметнеш лентата далеч назад. Запомни новата си реакция на спокоен страничен наблюдател.

Техника: Втора и трета позиция

Ще използваш разновидност на техника, която в НЛП се приписва на Уолт Дисни, но която вярвам е много по-стара от него. Приложи я върху спомени, в които с някого взаимно сте си вгорчили живота. Представи си спомена, но през очите на другия човек, а после и през очите на страничен наблюдател. Равнината, съдържаща тези три точки е приближение за ситуацията такава каквато наистина е била.

Техника: Момент на израстване

Кажи името си и сега го помести в многоточието „Красивият живот на …“. Това е заглавието на филм. Представи си как много хора го гледат. Всичко е перфектно, всеки ден, всяка секунда. Никакво съпротивление, никакви пречки. Кой би го издържал? Дори някой може да протестира и да си иска парите за билетчето.

Във всяка мотивираща история има момент на конфликт, на екзистенциална несигурност, кулминация и развръзка, в която побеждава несломимият човешкия дух. Всяка болка, всеки тежък спомен е възможност, когато някой гледа живота ти, тук или горе, да види тази победа на човешкия дух и да си каже: „Хей, това е филм,  а не онзи претенциозен сироп ‚Красивият живот на…‘“.

Затова, ако имаш наистина тежки спомени, те са и моментът в твоя житейски филм, в който дори без да го осъзнаваш, ти се дава възможност да превъзмогнеш обстоятелствата и с това да надрастнеш себе си. Това и ще доведе до последващите все по-щастливи и по-щастливи епизоди на филма, защото силният дух е като стомана – и двете се каляват. Погледни спомените като кратък кадър от филм за силен човек, кадър, след който започва да се проявява истинската и необятна сила на характера на главния герой.

Достатъчно сме се занимавали с документални филми. Нека направим нещо насочено към бъдещето.

Режисирай бъдещето

Не ходи към бъдещето с дупето напред. Погледни къде трябва да стигнеш, откъде трябва да заобиколиш, на кой светофар трябва да изчакаш. Прекарай мисловно пътя през главата си и тръгни.

спомени

Техника: спомени от бъдещето

Как би се удивило детето, което бе ти, ако можеше да те види сега. И как може да се удивиш, като погледнеш в бъдещето, в което постигна твоя голяма мечта. Как изглеждаш? Къде си? Какво правиш? Как се чувстваш? Задръж върху картините и усетите, породени от това бъдеще.

Започни леко да връщаш погледа си обратно насам и в подсъзнанието ти може да се появи низ от картини. Разгледай ги в детайл. Какво правиш? Нещо по-различно от досега? Може би нещо, което почваш да правиш от днес. Когато превърнеш тези снимки в реални спомени, снимка след снимка, ден след ден, един ден, ще си спомниш с усмивка точно тези бъдещи спомени, които виждаш сега, защото хората се усмихват, когато сбъднат мечта.

В живота са заложени различни сюжетни линии, но само някои от тях се сбъдват. През някои от тях минаваме независимо какво правим, а другите са резултат от нашите действия. Когато няма крайна точка, подсъзнанието, рисува жизнения вектор само на база предишните точки от опит. Тоест, ако в  подсъзнанието отсъстват ясни картини на бъдещето, векторът на живота е в голяма степен лъч с проекции от миналото. Когато обаче позволим на подсъзнанието да има краен образ къде отиваме и изтеглим обратно към настоящето снимките с действията ни, съградили пътя натам, в живота ни се появява втора линия на магнетизъм, пропорционален на действията ни.

Представяй си реално снимките с твоите действия, насочени към сбъдване на мечтите ти. Може би понякога ще ти е лесно, а понякога може да е трудно. Затова виж и усети как дори да е трудно се справяш и продължаваш. Усети как енергията към мечтите те фокусира и дърпа напред. Редовно си повтаряй тези образи и усети как в моменти на колебание, правиш правилното действие и колко добре се чувстваш от това. Придвижваш се кадър напред в сюжетната линия на мечтите ти. Това е повод за радост и гордост.

Техника: втори шанс

Любим цитат от „Човек в търсене на смисъл“ на Виктор Франкл:

Живей сякаш живееш за втори път и сякаш първия път си действал толкова погрешно колкото се канеше да действаш сега.

Представи си спомените ти от тук до края на живота ти, ако го живееш така, както го живееш сега. Представи си ги като вълна в космоса, която минава от галактика в галактика и от вселена във вселена. Вълна, която идва от някъде и се повтаря през теб в безброй други вселени. Позволи си да промениш тази вълна, а не само да предаваш безгласно напред, защото тя е всичко, което ще остане от теб и от теб зависи дали ще е просто сив прах или най-красивите пъстри и ярки цветове, които пронизват като стрела космическото пространство.

В момента, четейки тези редове, имаш втори шанс да се събудиш и да избереш низ от очаквани спомени, който да разплетеш и прекроиш, а с това и всички други бъдещи спомени. Ще бъдеш ли предавател без собствена воля или ще станеш палавниче, играещо „развален телефон“ с грейнала на лицето детска усмивка.

Ползвай правилно хубавите спомени

Хубавите спомени могат да ни припомнят кои сме и колко стойностни сме, да ни дадат упование в моментите на най-голяма слабост и смисъл да продължим да се борим. Те обаче, ако сме престанали да вярваме в бъдещето и в себе си, могат да се превърнат в затвор от слабост, съжаление и слепота за безброй нови възможности. Съхранявай нежно всички красиви спомени, но знай, че са спомените само на част от теб, с която се отъждествяваш. В теб има и толкова много други части, всяка със своя потенциал да открие редица нови перспективи и да реализира редица нови възможности.

ещата, които са ни радвали, хората, които сме обичали, нещата, които са ни карали да се чувстваме горди, това са силни, хубави чувства. И често точно споменът за тези чувства ни кара да се обърнем назад със замечтан поглед, а не фактическите обстоятелства. Те, същите обстоятелства, може би не биха породили същите чувства, ако бяха закъснели дори с година. Довери се на живота и не се опитвай да го оковеш неподвижен. Погали нежно миналото и тръгни с усмивка и леки стъпки по пътя към бъдещето.

спомени

Заключителни думи

Спомените са като буркани, наредени в шкафа за епизодична памет. Стъклото са фактите, съдържанието – консервираните емоции и чувства, етикетите – отношението (оценката), която им даваме. С какво съдържание пълним буркана и какви етикети слагаме в повечето случаи зависи от нас. Можем да пресипем в по-малък или по-голям буркан, да сменим етикета, да променим съдържанието. Може обаче и да имаме по-здравословна диета, наблягайки на свежи плодове и зеленчуци. Използвайки техниките в тази статия можеш да направиш точно това – да разчистиш старите буркани, за да освободиш още място за свежест в живота си.

Следващата ми статия ще е на 17 ноември.

До скоро,

М