Пъзел от боровинки

Слънчев ден. Седмица различна от предходните три години. Сипвам си кафе и сядам да уча решения на Съда на Европейския съюз. Но ще чуя до край The Greatest, песен към филм на Уонг Кар-Вай, впечатлил ме преди години.

Замислих се за пъзела, който е животът. Понякога най-интересните, свободни, красиви моменти са, когато парченцата не са напаснат. Картина на Хуан Миро. Любуваме й се и я разглобяваме, за да сглобим пъзела отново, този път по шарка.

Искаме да станем по-добри, по-балансирани, по-уверени, по-зрели, по-силни. Понякога правейки това ставаме по-малко себе си. И целият пъзел не се напасва заради нас. Привидно сме сменили цвета си и вместо да паснем в тази част, в която принадлежим, объркваме картината в далечен край на шарката, а в нашия си край липсваме.

Имаме много лица, матрьошка, но дълбоко в нас си имаме нещо наше, което може би малцина хора въобще знаят, че съществува. Донякъде това са всичките уроци, които имаме да научим, съдбата ни, същността ни, ние в най-чистата ни форма. Нека да приемем, прегърнем и да се доверим на живота.

Прави ми впечатление колко хора се сърдят, чувстват се неоценени и в рамките на една връзка, и дори в рамките на нещо толкова банално като корпоративна кариера. Не са на правилното място. Сърденето нищо не решава. Опитите за положителна промяна също, ако има същностно разминаване. Просто трябва пъзелът да бъде пренареден, колкото и упорито да са заяли парченцата, които сме опитали да напаснем. Вярвай, има и по-добро. Остави животът да сбъдне магията си.

Вярвам, че хората трябва да израстват, да се променят към по-добро, да се учат от живота, да се провокират, но вярвам и че трябва да отделят не по-малко време в това да осъзнават в кой контекст техните страни са сила, в кой са слабост и в кой са неуместни.

Имах позната, която ми разказваше за изпити в НСА. Някакъв дънгалак баскетболист трябвало да покрие норматив плуване, а той не можел да плува. Някакъв щангист трябвало да прави везна. Спомням си как се смеех, като чувах тези разкази, а сега се замислям, че много от нас понякога попадат в подобна житейска ситуация.

Излизай от басейна и отивай да играеш баскетбол. Стига вече глупости. Това бих казал и на много от нас, включително и на себе си. Подреди живота си спрямо силните си страни.

Майка ми ми е казвала, че слабостите ни са продължение на силните ни страни. Така е. Трябва естествено да се цивилизоваме в някаква степен, но не трябва да губим силата си, намалявайки слабостта си. По-скоро трябва да отидем там, където ни е мястото.

Същевременно можем да се полюбуваме на всичките срещи, които ще имаме по пътя натам и на всичките странни картини, които ще се получават понякога, опитвайки се да напаснем парченца, които не си пасват.

Отпивам глътка кафе и сядам да уча. Яде ми се боровинков сладкиш. Първото нещо утре сутринта.

Пъзел от боровинки

До,

Марин