Прошката или как да се обичаш истински

Бе 2008-ма. Голяма зала до реката Маас. Съчетаваше доджо по Айкидо и няколко малки стаички, в които инструкторът живееше. Семинар по медитация. Говорим за прошката. Той каза, че прощава, защото обича себе си. Седем години по-късно осъзнах, че прошката е да разбереш света и с това да поемеш съдбата си в по-голяма част в свои ръце – знаейки, че нещата са такива, каквито са, миналото си е минало, а бъдещето чака да го прегърнеш.

Искам да простиш на себе си, човече.

Прошка

Ти си човек. Не контролираш всичко и в теб има толкова неща и толкова ехо от периоди, за които дори не помниш, толкова чужди модели записани в теб, за които дори не знаеш. Недей да бъдеш в конфликт със себе си. Приеми се и с това ще започне промяната към съвсем друго качество на живот. Прости си, че си имала слабост. Прости си, че си бил идиот. И приеми миналото, за да може то нежно да си тръгне и да отпуши затлаченото време. Да отвори широко прозорецa към бъдещето. Вътре в главата ни често има съд: „Свръх аз“ срещу „То“. Караница между под-личности и роли, всякa от които има едно или друго разбиране за нашия живот. Каквото е било е било. И искам днес да си простиш за всичко, за което може някак си странно да осъзнаваш, че чувстваш вина. Прости си. Приеми се. Приеми слабостите си. Запретни ръкави и промени живота си. Такъв какъвто искаш да бъде.

Искам да простиш на другия.

Съзнанието ни е изпълнено от стотици чаши с вода. Някоя чиста. Някоя мръсна. И ние пием енергия от тази вода. А тези чаши, те са пълни с нашето отношение към света и с нашите спомени. Има спомени и хора, които са в миналото. Които много са ни наранили, предали или разочаровали. Каквото и да е станало, остави го там. Не го оставяй да замърси водата в тези чашки, защото ти я пиеш и от нея можеш да се разболееш. Изсипи каквото има да изсипеш и го напълни със светлина и спокойствие. Животът си има своите идеи за нас и понякога ще ни прекара през такава кал, само за да стигнем до върха на планината. Благодари на живота за всичко и не съжалявай за нищо. Бъдещето е твое.

Обичай се и обичай,

Марин