Принцесата с гайка на пъпа

Принцесата с гайка на пъпа

Принцесата с гайка на пъпа е поучителна приказка. Имало магическо царство, сгушено дълбоко в сърцето на непрогледен лес. В него се родила прекрасна принцеса. Единственият и недостатък – имала диамантена гайка на пъпа. Можела да бъде отвита само с вълшебен ключ, скрит в леговището на огнедишащ дракон. Тъй като всички принцове били гелосани пъзльовци, а принцесата била суетна и наближавало моренце, взела нещата в свои ръце.

Отишла пред леговището на дракона и му предложила бартер – гаечен ключ срещу бормашина. Драконът си ремонтирал пещерата. Имал само ръждясала бургия. Зарадвал се и дал гаечния ключ.

Развила тя гайката и дупето й паднало. После и отнело половин час да го завие отново. Въздъхнала и отишла на плажа с гайка на пъпа. Никой не забелязвал гайката, всеки зяпал принцесата отзад с възхита. И тогава принцесата разбрала, че за тази гайка е захванато нещо много ценно.

И с някои от нашите „слабости“ е точно така. В някои ситуации са товар, в други – криле. Много хора се самобичуват за техни качества, които изпълняват здравословна функция. Добри хора се обвиняват, че са слаби. Обичащи хора се обвиняват, че са глупави. Хора, които искат повече от живота се обвиняват, че са трудни.

Поглеждаш от кревата в последните си часове и разбираш, че изобилстват фалшивите етикети. Лепят ги егото и конформизма, поощрявайки ни да се самоосактяваме емоционално с неразбиране на собствените ни нужди и стратегии.

Понякога трябва да отвием гайката, за да разберем, че без нея губим много повече. Това става често с преминаване през трудни моменти. В края на деня човек намира баланса. Оценява се повече. Разбира, че преценките в краткосрочен план, често са късогледи. Разбира, че е уникален и някои от „слабостите“ са част от нещо цялостно, което е взаимосвързано. Някои от тях са стоманени пилони, на които се крепят най-хубавите ни качества.

Позволи си да си човек. Нормално е да обичаш, да грешиш, да се колебаеш. Не се прави на психопат. Имаш сърце.

Позволи си да оцелееш. Понякога трябва да срежеш въжето, иначе те завличат надолу. Имаш право на здравословен егоизъм. Имаш право да кажеш „Не!“ и да продължиш напред. Носиш отговорност и към себе си и към живота, не само към другите. Добър към другите, понякога е лош към себе си.

Позволи си да не приемаш по-малко отколкото ти е нужно, за да си щастлив или щастлива. Много малко хора имат яснота какво наистина искат и често биват наричани „луди“, защото тази яснота дава крайност, дава отдаденост, дава тези моменти, в които си казваш не живях напразно. В това да знаеш пътя си и да се придържаш към него, няма нито лудост, нито слабост. Има живот, а не живуркане.

Естествено вероятно имаш и слабости, които можеш и да отслабиш и да живееш още по-щастливо, с повече фокус, щастие, здраве, любов и комфорт. Заеми се с тях, вместо с търсене на гайчен ключ.

Поздрави,

М