Предприемачът – уверен оптимист

Предприемачът обикновено е уверен оптимист, всъщност свръх-оптимист. Да, свръх-оптимист. Според Бусенитц и Барни, предприемачите са дори по-оптимистични от мениджърите в големи организации. И това пречи (Хмиелси и Берън, стр.475, Капс и Шаро, стр.13). Докато ползите от оптимизма в умерени граници са много – от устойчивост на ударите на съдбата до по-висока креативност – предозира ли се лекарството, то става отрова. Прочетете статията на Капс и Шаро. Отлична. Сбит преглед на основополагащи изследвания по темата.

Ще ви запозная с чести грешки на предприемаческия свръх-оптимизъм. След това ще направя нещо по-дръзко от това да промотирам умерен оптимизъм. Ще промотирам умерен, осъзнат, обуздан нарцисизъм.

ЧЕСТИ ГРЕШКИ

Предприемачът - уверен оптимист

В книгата си Мислейки бързо и бавно, нобеловият лауреат, Даниел Канеман, показва някои от когнитивните предубеждения (cognitive biases), с които предприемачите се  самозаблуждават. Ще стъпя на секцията Entrepreneurial Delusions.

Предприемачът игнорира негативна информация.

Като резултата предприемачите „пускат“ твърде късно, когато загубата вече е твърде голяма.

Предприемачът се надценява.

Всъщност хората, като цяло се надценяват (особено предприемачите). Според Канеман, 90% от шофьорите мислят, че са по-добри от средното. Според Капс и Шаро фигурата е 80%. Изследвания показват, че това надценяване е доста по-характерно за мъжете (стр.28).

Бележка: И Канеман и Капс и Шаро (стр.11) казват, че монетата има и обратна страна.  Ако се справяме относително добре, сме склонни да се надценим. Ако намираме задачата за трудна, сме склонни да се подценим.

Предприемачът е сляп за конкуренцията.

Искам да споделя цитат. Даниел Канеман цитира Колин Камърър и Дон Ловало, който на свой ред цитират висш мениджър от Дисни. И аз ще се включа на опашката:

Ако мислиш само от гледната точка на бизнеса си, то мислиш: „….Имам добър маркетингов отдел. Ще направим това.“ И не осъзнаваш, че всички останали мислят по същия начин.

Ако искате да влезете в малко повече детайл, прочетете за т.нар. self-serving bias.

Предприемачи и мениджъри често приписват късмета на способностите си, а неспособностите си на лошия късмет.

Има вероятност да ходите с розови очила. Не допускайте да подцените конкуренцията, труда, които трябва да хвърлите или възможността, късметът да ви плесне през ръцете, ако досега ви е галил. Колкото повече успехи имате, колкото повече власт имате, толкова повече се увеличава възможността да се развали преценката ви. Бъдете честни към себе си, за да бъде животът благосклонен към вас.

Това, което разгледахме е само върхът на айсберга. Има изключително добри разработки по темата, които биха били много полезни както на предприемачите така и на мениджърите. Тях ще разглеждаме в следващи публикации. Междувременно, препоръчвам да се запознаете с работите на Даниел Канеман и вече покойния Амос Тверски.

УМЕРЕН, ОСЪЗНАТ НАРЦИСИЗЪМ

Предприемачът - уверен оптимист

Нарцисизъмът в крайните си, зловредни форми създава паразити, кърлежи. В умерени количества, обаче е здравословна стратегия за свят като нашия. Хората често купуват на база емоция и театър, а не на база реална стойност. Кръгъл идиот, облечен добре, вярващ си, сложил очила, говорещ привидно умно глупостите си, може да направи повече продажби от интровертен, неуверен гений, продаващ свръх-качествен продукт. C’est la vie.

Забелязвам хора, ходещи радиостанции, пропагандиращи собствената си значимост, някои особено гръмки, дори създаващи зависимост към себе си и други качествени, но свити хорица, чието гласче едвам се чува. На едно неосъзнато ниво хората търсят алфа характеристики, увереност, независимо дали тя е подплатена или е въздух под налягане.  Ако тази увереност създава близост, буди страст – бум, „любов“ понякога измамна.

Ключово е да си честен/честна със себе си, да имаш железен етичен кодекс, иначе трудно можеш да се наречеш човек. Когато, обаче светнат прожекторите, трябва да излезнеш на сцената, така че и Александър Велики да бледнее. Защо? Трябва увереност, енергия, за да привличаме ресурси – било то пари, време, хора.

Ако си от моето поколение, сигурно и теб са те учили на скромност. Скромността е хубаво качество в отношението ти към хората, които обичаш, към хората, които са в подчинени позиции, към бабата на улицата, сервитьорката в ресторанта, чистачката в офиса. Дойде ли време да промотираш бизнеса си, обаче трябва да се бориш с лакти, защото харесва ли ти или не другите го правят. Хвърли тази скромност в кошчето за боклук в този случай.

ЕПИЛОГ

Предприемачът - уверен оптимист

Бъдете оптимисти, бъдете уверени, продавайте визията си с усмивка, но не забравяйте, че няма нищо гарантирано освен „пот и сълзи“ (Чърчил). Според изследванията на Бартън Хамилтън за САЩ човек средно прави доста повече пари, избирайки кариерата пред предприемачеството. Виж стр. 619. Макар да има и друга по-оптимистична гледна точка (виж), съветвам да се готвите „за най лошото и да се надявате на най-доброто.“

Нека оптимизмът да не е опиат, пречещ да видите реалността, а добавка, която да помогне да се възстановявате по-бързо и да се състезавате по-здраво в олимпиадата, наречена предприемачество.  Умерен оптимизъм и здрав маркетинг, не свръх-оптимизъм и картонени кули.

Така, че копайте здравата!

Поздрави и успех!

Марин