Предприемачество и свобода

Предприемачество и свобода. Тавтология.

Ще започнем с Братя Карамазови, „Великият инквизитор“:

Ти искаш да отидеш при хората и отиваш с голи ръце, с някакъв обет за свобода, който те в своята простота и поради вроденото си безчинство не могат дори да осмислят, от който те се боят и плашат — защото нищо никога не е било за човека и човешкото общество по-непоносимо от свободата! А виждаш ли тези камъни в тази гола знойна пустиня? Обърни ги на хлябове — и човечеството ще се затири след тебе като стадо, благодарно и послушно, макар и вечно тръпнещо, че ще вдигнеш ръка и ще им свършат твоите хлябове. Но ти не поиска да лишиш човека от свобода и отхвърли предложението, защото каква е тая свобода, реши ти, щом послушанието им е купено с хлябове? Ти възрази, че човек живее не само с хляб, но знаеш ли, че в името на същия този земен хляб ще въстане срещу теб духът на земята и ще се стълкнови с тебе и ще те победи — и всички ще тръгнат подире му и ще викат: «Кой прилича на тоя звяр, той ни даде огън от небесата!» Знаеш ли, че ще изминат векове и човечеството ще провъзгласи с устата на своята премъдрост и наука, че няма престъпление и следователно няма и грях, а има само гладни. «Нахрани ги и тогава искай от тях добродетели! »

Предприемачеството е един от трите ключа към свободата. И докато почти винаги парите са най-важният резултат от предприемачеството в първия момент и са обективен измерител за това „колко струваме като предприемачи“, когато мине моментът, в който бизнесът ни изяжда всичките ни пари и въобще не знаем, ще го бъде ли или не, когато започне да дава признаци, че ще го бъде, идва моментът, в който започваме да оценяваме всичко останало, което предприемачеството дава, а именно:

Свободата да бъдем истински спрямо себе си.

 Да ме извинят VC фондовете, но за да се види дали бизнес идея има потенциал, може да се нужни и 10 години. Десет години, в които продуктът, пазарът, партньорите да бъдат преосмислени радикално десетки пъти. Проба – грешка, които ако не са терминални, ни дават безценен ресурс – информация. Или както казва Томас Едисън:

Не съм се провалил. Просто намерих 10 000 начина, по които това не става.

Как, обаче преминаваме през 10 000 опита, докато създадем „електрическата крушка“? Като сме истински спрямо нас. Бизнесът го иска от нас. Как? В бизнеса има ситуации, в които гърбът ти е опрял стената и колената ти се подкосяват. В тези ситуации трябва да намериш мотивацията да щурмуваш напред, въпреки че се чувстваш като оръфан парцал. Мотивация, която за да се възпламени, да те изстреля напред трябва да е съобразена с характера ти, ценности те, стратегиите ти за справяне с живота, травмите и мечтите ти. В противен случай ще се пречупиш. Част от това, което правя занимавайки се с бизнес е, че нареждам вътрешния си свят по такъв начин, че да се прожектира достатъчно силно върху външния такъв, за да ми се получат нещата. Правя всичко така, че да е истинско спрямо мен, а не спрямо Дейл Карнеги, Робът Кийосаки или Дан Пеня. (Вземам от тях само това, което е екологично за мен.) Бизнесът е като боксова зала, в която всеки ден развиваме уникална техника, виждаме кое работи за нас. Така даваме излаз на нашата уникалност и имаме свобода да живеем на изключително високо енергийни нива. Свобода, която малцина имат и енергия, която отваря редица врати.

Свободата да променяме обстоятелствата.

Бяхме малки и искахме да пораснем. Играехме на възрастни. Способността да носиш отговорност е това, което отличава зрелия човек от детето и тя е цената на свободата. В бизнеса вземаме решения, понякога правилни, понякога грешни. В бизнеса сме малко или много в родителска функция. Нас ни гледат с очакване за някоя играчка и сърдито, ако е неправилната играчка. Ние слагаме храната на масата. Показваме кое може и кое не. Само, че го правим, в окопа, правим го на фронта, правим го в една среда много различна от топлия семеен уют. И когато го правим достатъчно дълго виждаме, че от нас зависи нещо, че ако боцнем света тук или там, той отреагира. Бизнесът създава менталния мускул да преместваме обстоятелствата по-такъв начин, че да ни грее слънце – вместо да хулим дъжда. Учи ни да не се сърдим на обстоятелствата, а да запретваме ръкави и да ги променяме. Бизнесът е като зала за вдигане на тежести. И ставаме по-силни, и изглеждаме по-добре.

Свободата да растем.

Първоначално започваме с малък бизнес и трябва да правим 1001 неща. След това той се увеличава и развиваме умения да селектираме и мотивираме хора, които да работят с нас. Той расте още повече и рисковете, които управляваме са от съвсем ново естество. Създаваме значителна вътрешна структура и правила. Често капиталовата структура се променя с времето и така възникват де факто нови обстоятелства, които трябва да бъдат съобразявани при контрола над и решенията за бизнеса. С течение на времето бизнесът ни предлага нови и нови предизвикателства, които ни дават нови умения, нов опит. Човешкият ни капитал расте с размера на бизнеса. Ставаме един бизнес супермен. Не помня кой милиардер бе казал, че за да имаш милиард долара, трябва да си човек за милиард долара. Има редица случаи, в които мултимилионери са били на прага на банкрута, но са намирали начин да се върнат в играта. Смешна случка с Доналд Тръмп. Ходил по улица в Манхатън с приятелка. Срещу него се задал просяк. Доналд с обърнал към жената и казал: „Знаеш ли, че той е по-богат от мен?“ Тя го попитала: „Как така?“. В този момент собственият капитал в компаниите на Доналд е бил минус 800 милиона долара (толкова не му достигали, за да си покрие задълженията). Не само, че е огромно удоволствие да виждаш как можеш още и още, и още неща, които едно време не си можел. Не само, че това те прави да се чувстваш невероятно жив. Не само, че е огромна привилегия да имаш свободата да се развиваш вместо да правиш едни и същи скучни задачи години наред от 08.30 до 17.00 и никога да не разгърнеш този потенциал, който имаш. Но също така е изключително полезно да акумулираш всички тези знания и умения, защото са ресурс, който във всеки един момент можеш да използваш, за да обърнеш вълната по-начин, който малцина могат.

Свободата да се приемем.

 Занимавам се активно с бизнес от 16 месеца, а ми изглежда цяла вечност. Преди това пет години оказвах половинчата подкрепа на непечеливш бизнес, които семейството ми се опитваше да развие без особен успех. Случиха се „катаклизми“, които ми дадоха енергията или по-точно агресията да вложа себе си на 100% в този бизнес и нещата се промениха коренно. Все още правя 1001 неща, което дори за хиперактивен представител на зодия Близнаци е малко множко. Освен огромния кеф, който бяха тези 16 месеца, те бяха и момент на разбиване на много окови. Вече не ми пука как съм облечен, колко вдигам от лежанка. Не си правя труда да си пиша разните там сертификати зад името. В много по-малка степен ме интересува мнението на другите за мен. Защото, когато едно хубавичко се сбориш с живота и се окаже, че не се предаваш, започваш хем да се възприемаш с по-голямо доверие към себе си, хем по-спокойно да си виждаш кусурите и нямаш проблем да си ги кажеш или пък необходимост някой да ти ръкопляска. Достатъчно е да се събудиш в 3 сутринта събота да имаш идея как да оптимизираш маркетинговата стратегия, да включиш лап-топа и да работиш като в транс до 07.00 сутринта. Когато си направил това и си имал този кеф, не ти пука ако ще и с разкопчан цип да ходиш. Много се измества фокусът от това да се правиш към това да правиш.

Сподели тази статия.

Поздрави,

Марин