Позитивното, парите, любовта и малко лични откровения

Позитивното

За разлика от някои хора, които изповядват „позитивно“ мислене в по-„поп“ вариант – не ти казвам, че можеш всичко и като видя някои от проповедниците на „ти можеш всичко“ философията, често не мога да ги разбера съвсем. Защо ти трябват 1000 бонбона щастие/богатство/любов на час като и със 100 бонбона ще си в прекрасно положение първоначално, а за повечето хора 100 бонбона са постижими в обозримо бъдеще.

Всички си прожектираме разни неща из главата. Струва ми се обаче, че има твърде много социален фокус към някакъв полу-невротичен задокеански „greatness” и цената от първоначалната мотивация за много е последваща демотивация, а не трябва – само се замисли 100 бонбона на час малко ли ти е като за начало? Лакомник такъв!

Ще поговоря за две неща, които сигурно са се появили в листчетата с новогодишни пожелания на поне част от вас: парите и любовта.

Парите

Преди много години направих два месеца лятно училище в сферата на финансите в много реномиран университет в САЩ. Като се върнах, казах на всичките си приятели, че на 30 години ще бъда милионер. Почти уцелих – на 30 бях безработен и то в много труден момент по редица други прични. Изкарах около година в безтегловност, докато едно неочаквано и невероятно запознанство ме мотивира до лудост, та дори взех, че отказах две отлични възможности за работа във финансовата сфера във Великобритания – вече исках повече. Исках да съм някой, а не поредния чиновник.

Винаги в живота си съм бил убеден, че мога. Вярвал съм, че ще има щастлив край. Това бе първият път, който искрено си казах, че не знам какво предстои и как ще свърши. Единственото нещо, което знаех е, че трябва да се боря до край. Сега си стоя на масичката във Виена в 03:03 сутринта и се опитвам да си спомня тези години борба, които ме доведоха до тук.

Имаше моменти, в които имаш чувството, че тичаш в море. Всичко става толкова бавно и с толкова зор, но в един момент разбираш, че си е заслужавало. Всичко става все по-лесно.

Първоначално всичко изглеждаше нереално, но хората, с които развихме тази бизнес инициатива, на която се отдадох просто не спирахме. И то не от вяра, а от хъс, аз дори от някаква градивна злоба и сърдене на живота, че не ми дава това, което исках. И за мен поне това е много по-взривна мотивация от позитивното, от вярата. В един момент изтощава, но създава много тяга, която е ценна първоначално.

Разбрах и че цялото ми желание да съм привидно някой е било в някаква част и комплексарско, страх да бъда такъв, какъвто съм без да се кича със социални тенекии, които уж да са медали. Разбрах, че ако човек има късмет, има упоритост и дисциплина, то нещата се случват. Учете се от пазара, мислете, упорствайте и може би ще успеете. Просто запретнете ръкави.

Позитивното мислене или в по-крайни форми визуализация на пари и прочие, понякога лъжат. Понякога просто ви трябва определено ниво финансова сигурност, а после сигурност на егото, която в истинската си форма не се купува с пари, а с преживявания. Затова и тръгнете по пътя и не се чудете, ако в един момент, разберете, че не води към Рим, а към Милано.

Любовта

Любовта е благодатна почва за позитивната настройка на хората. Защото позитивните очаквания и вярата, че още хубаво предстои всъщност ни отварят за промяната и за още порции любов.

Колко много възможности има човек и да се влюби, и да разлюби. Буковски има хубава мисъл как хората се обичат. След това се разделят. И след това идва някой друг, и все едно предишния човек въобще го е нямало. И с редки изключения е така.

Всички тези нещастни, плачещи момичета, ходещи по курсове да си лекуват травмите. Момичета, стига глупости! Обичайте се. Обичайте се. Обичайте се. Купувайте си цветя. Грижете се за себе си. Ценете се, така както ви се иска другите да ви ценят. И знаете ли, любовта ще дойде. Замислете се, бихте ли харесали – мрачен, ревящ, неуверен мъж? А защо вас да ви харесат с размазан от сълзи грим? Любовта е като огледало. Усмихнете й се и ще ви се усмихне. Вярвайте ми, научите ли се да се грижите за себе си, да се цените – светът е ваш. Пращам ви прегръдка на ум. Обичайте се и се ценете! Мислите ли, че ще ви се размине само с една прегръдка? Получавате още една.

Или пък ние мъжете – колкото и мацки да минеш, ако не си готов да се откриеш емоционално, няма да си задоволиш нуждата от дълбока емоционална близост, ако имаш такава. Особено с възрастта човек започва да оценява хората насреща, а за да се появят, не можеш да криеш картите или винаги да си с вдигнат гард, това в един момент те нахаква теб право в душата. Повечето хора имат нужда от общуване сърце в сърце и сам се осакатяваш, ако не си го позволяваш. Позитивното мислене, че можеш да си истински обичан и разбран, въпреки всичките простотии, през които си минал или видял е ключът към това да се изгради стабилен мост от доверие между две сърца, както и основание да не стоиш във връзки, в които не ти е мястото.

Разбира се, иска се човек да си пооправи малко ръбавините, но като цяло за всяко пъзелче има поне по още 4 перфектно съвместими. И за хората е така. Просто не преставай да вярваш в любовта. Позитивната нагласа ще ти се отплати!

Да повторим какво научихме: бизнес – дисциплина, любов – позитивна нагласа.

И за финал ще ти издам една тайна. Може би точно ти си сред хората, които могат да сбъднат най-съкровените си мечти и може би не задължително във формата, през която ги е пречупила съзнанието ти, и може би не в този вид, които си ги представяш, а по много по-истински и красив начин.

Не ти трябва кой знае колко, започни с нещо малко и то ще повлече крак.

Поздрави,

М