Паническа атака: как мозъкът прави бели

Грамадна част от успеха и нещастието на хората стъпва върху познат в психологията механизъм: емоция – интерпретация – чувство.

Разширявам призмата и казвам, че механизмът е: емоционално състояние – интерпретация – чувство. Особено, ако работиш активно с хора, е ключово да осъзнаваш как емоционалното ти състояние влияе на интерпретацията ти на нещата и как двете се комбинират, създавайки определени последващи чувства.

Това е тема, която си струва да разгледаме в различни аспекти: човешки взаимоотношения, бизнес и продажби и отношение към нас самите.

В тази публикация фокусирам върху частта с нас самите. Искам да видим как грешни интерпретации дори могат да доведат до създаването на панически атаки. Не казвам нещо ново за тези от вас, занимаващи се с психотерапия. За останалите, нека видим колко „умен“ и „услужлив“ е разумът понякога.

Иска ми се със следващите редове и да окуража тези читатели, които имат панически атаки. Може да се предположи, че 15% от американците са имали паническа атака поне веднъж. Предполагам, че в България числото е по-ниско, защото все пак имаме поне по 20 „психотерапевта“ на разположение – всичките приятели и роднини, които занимаваме с несгодите си, но все пак стресът е не малко и стават сакътлъци.

Широко разпространено разбиране в научната литература и сред практиците е, че един от основните виновници за паническите атаки е неправилно тълкуване на първичната емоция страх. Понякога паническата атака може да е породена дори от нещо толкова простичко, като неправилно дишане, което на свой ред при някои пациенти бие алармата (за обстоен преглед на литературата виж статия на Мойре и Риц). Решенията на свой ред са както нормализиране на физическите функции, така и разбиране, че просто става дума за съвсем нормална физическа реакция и нито ще се полудява, нито ще се мре.

В редица ситуации страхът от страха е всъщност единствената причина за появяване на повторни панически атаки.

Всеки го е било страх в един или друг момент от живота му – вероятно с изключение на някои доста психично болни екземпляри, които неясно как са стигнали еволюционно до тук. Въпросът е, че някои в следствие на фокус и неразбиране умножават този страх по още страх и реално получават страх на квадрат. Един път първичната емоция страх и втори път страхът породен от тълкувания: „Да не получавам инфаркт?“, „Да не полудявам?“, „Да не се случи отново?“.  Това всъщност е знакът за умножение. Това е мостът между реалните негативни усещания за недостиг на въздух, ускорено сърцебиене, виене на свят и крайните негативни очаквания.

В редица случаи е достатъчно да се осъзнае, че вероятно става дума просто за хипервентилация, което води до замайване и до ускорено сърцебиене и при определена конструкция на мозъка – по висока рецепторна сензитивност към промени в нивата на CO2 – до задействане на алармата, че се задушаваме без това реално да е така. И за да е купонът пълен при хипервентилация спадат нивата на CO2 в кръвта, което води до стесняване на кръвоносните съдове и по-бърз пулс (виж по-обстоен и лесно смилаем преглед на темата).

С времето при някои хора се появява абсолютно безпочвеното усещане за безпомощност или че нещата не зависят от тях и тогава вече можем да кажем, че страхът става умножен не само по страх, но и по отчаяние.

В случая разглеждаме интерпретации и негативни чувства, яздещи емоцията страх в грешната посока, но това се случва и с вторичен срам, вина и прочие чувства в други ситуации. Хората като цяло доста бодро умножават съвсем естествени биологични реакции по неразбирането си, за да се наврат сами в някакви кофти кьошета. Имаме си една хубава поговорка, че това, което сам си направиш, друг не може да ти го направи. Хубавото е, че просто можеш да престанеш да си го правиш.

Нека тогава видим как можем да приложим горното разбиране, за да управляваме ефективно емоцията страх, водеща до повторни пристъпи на паника.

Да започнем с няколко базови съвета:

  • Първият ми съвет за хора, преживяващи панически атаки е да видят има ли реален дразнител. Например, нересурсно поведение, което води до тези атаки. Ако има, то може би тези пристъпи на паника имат защитна функция и е добре да се помисли за промяна в поведението.
  • Вторият ми принципен съвет е тялото и мозъкът да са много активни. И по себе си и по други съм видял, че ако тялото и мозъкът не са омаломощени, имат афинитет към простотии. Като куче, което ако не го изведеш на разходка, ще опикае коридора и изгризе обувките.
  • Третият ми съвет е да се избягват дразнители за нервната система: прекомерен прием на кафе, енергийни напитки, алкохол. Гледане на тежки филми по нощите.

Оттам насетне минаваме към ядрото на материала:

Ако има паническа атака, трябва да се успокои тялото и съзнанието да се фокусира в нещо друго.

  • Може да се използва методът на дишане 7 – 11. За видео помощ може да се използва този източник от 03:03 насетне.
  • Може да се обърне внимание как при издишането гръдният кош съвсем естествено се отпуска и на свой ред отпуска раменете. Това естествено отпускане се разстила към предмишниците и чак до върха на пръстите. В рамките на няколко минути мозъкът започва да получава обратна връзка от тялото, че всичко е наред и се отпуска все повече и повече. С времето това може да стане и буквално за две-три секунди. Просто едно издишане с отпускане и усет за тежест във водещата ръка.
  • Може съзнанието да се насочи към момент, в които е много спокойно. Дали е спомен от морето или планината? Дали е усмивката на любим човек? Дали е момент, в който тъкмо разбира за успех? Или просто дъжд, трева, цветя, пухкави животинки.

С тези няколко съвсем прости стъпчици вместо да се използва съзнанието, за да се творят някакви измислени страхове, тялото се използва като бутон на дистанционно, с който първичната емоция страх е успокоена. С времето това става все по-лесно. Накрая не само, че няма следа от панически атаки, а е придобит много важният навик за естествено отпускане. Отнема от няколко седмици до половин година практика, за да бъде кодиран в мозъка.

Съзнанието е вързано за първичните емоции и за последващите чувства. Когато сме в едно емоционално състояние мислим по един начин, в друго по друг. Затова и в стресови ситуации съзнанието най-често мисли в един тесен стресов коридор, който поради това колко е малък ни създава чувството за дискомфорт, за липса на свобода. Затова и първото нещо, което е редно да направим е да разширим пространството на съзнанието и да му дадем опции за движение. Това става с фокус към телесната симптоматика.

Другото нещо, важно е да се знае, че в редица хубави ситуации тялото има пулс, учестява се дишането. И не става дума само за тези хубави ситуации, а и за други хубави ситуации – например, когато се вълнуваме много, защото ни предстои много хубав момент, защото виждаме любим човек, когото не сме виждали с месеци и т.н. Човек минал през панически атаки може да даде грешно тълкувание на такава емоционална реакция и от нищо да си направи беля. Приемете спокойно, че понякога се замайваме, сърцето ни тупти бързо, дишаме тежко – това е нормално. Просто успокояваме дишането, отпускаме мускулите и пренасочваме съзнанието и готово. Може да потрябва малко практика, но определено си заслужава.

Научим ли се вместо да създаваме последващи чувства да усещаме, приемаме, разбираме и взаимодействаме с телесните усещания, които буди у нас дадена ситуация, то е много по-вероятно да увеличим значително поведенческата си свобода и да не носим ненужни минали товари и глупави негативни очаквания.

Успех,

М