На пазар за полуистини

Мисленето е трудно. Затова повечето хора съдят.

Карл Густав Юнг

Няколко теми искрено ме вълнуват. Една от тях е как построяваме „реалността си“ и как това ни помага да постигнем целите си: да започнем бизнес, да си намерим подходящ партньор в живота, да се съвземем след момент, в който самочувствието ни се срива.

Преди може би 5 години се интересувах активно от НЛП и конкретно от така наречените мета програми (съвсем грубо казано филтрите, през които пресяваме реалността). В последствие започнах да проявявам и съвсем бегъл интерес към невробиологията. Така и успях да забележа всъщност колко различни сме като начин, по който възприемаме света, по който чувстваме, по който мислим и по който действаме.

Струва ми се, че за болшинството хора е характерно, че едно на ръка, не осъзнават ясно изкривяванията в мислите и чувствата си, две, не осъзнават колко селективно избират какво да чуват, виждат и в какво да вярват и три, не осъзнават безкрайното ниво на пропаганда, с което биваме облъчвани и с което облъчваме.

Това, което отдавна ми се иска да направя е да споделя с читателите си някои неща, по които по-често могат да хващат как им „продават“. Това, което ме спира е, че не искам да уча хора, за чиито етични норми не знам нищо, как да манипулират. А, ако искаш да намалиш вероятността да те преметнат, то е редно да знаеш поне някои често срещани механики на манипулация на практика.

Това, което мога да направя за теб обаче е да разгледам купувачите и продавачите на полуистини както и някои от стандартните опаковки, в които биват продавани. Целта ми е, както да намаля маргинално шанса да те баламосват, така и да ти съдействам и ти по-малко да се лъжеш.

Осъзнай ограниченията си

Първо, някои биологични параметри частично определят как си взаимодействаме със света около нас. Ако направим нещо съвсем „невинно“, като да се напием, ще забележим, че преценката ни и действията ни са не съвсем в нормата.

Ако прекалим с кафето, може пък да станем по-сърдити от обикновено. Не, че тайландците не са открили решение.

Както някои от нас е по-вероятно да прекалят с алкохола, други с кафето, трети с шоколада, така и имаме различни „съставки“ в нас, които определят как виждаме света. Например, някои имат повече „шоколад“ в тях, както някои имат повече серотонин.

Когато ни е шоколадово на душата, какво правим? Слушаме лъчезарна музика, чувстваме се хубаво в кожата си. Надали в такова настроение ще слушаме някоя от по-тежките песни на Висоцки или ще гледаме тежки филми. Надали ще имаме усета, че светът ни е крив и ние сме мънички, безсилни и кисели.

И какво ще направим, ако някои упорито се опитва да ни кара да слушаме “Hurt” на Johnny Cash и иска да оценим песента. Ами, ще си кажем този пък намери какво да ни предлага. И с усмивка на лице ще му кажем примерно да слуша “Endless Summer” на Oceana.

Да си представим обаче, че сме в отворено офисно пространство с радио точка на стената като едно време. Най-вероятно ще се пребием край радиото. Соломоновото решение е всеки да си пусне музика на компютъра или на телефона, като си сложи слушалки с ясната идея, че всеки обича конкретна музика и е свободен да слуша каквото си иска и няма една „истина“. Да, но това, което често се случва е, че постоянно има нови колеги, които убедени в невероятното превъзходство на тяхната музика, надуват или „Hurt” или „Endless Summer” и за да е рошава гаргата, ни дърпат слушалките от ушите. Така в края на деня или ни почервенява лицето, като чуем “Hurt” или като чуем „Endless Summer”.

За мен и двете песни имат техните хубави страни и подходящи моменти, в които да бъдат слушани. В интерес на истината в момента изядох десетина бонбона, изпих половин бутилка червено вино и слушам с усмивка на лице:

Това, което много от нас съзнателно или несъзнателно правят е, че трупат информация (музика) само по вкуса им и то от топ изпълнители (източници с авторитет). Например, песничката на Рита Ора по-горе ми я изпратиха. Не я бях чувал. И ми е свежо да чуя нещо по-различно от епичната музика, която нормално слушам. Разнообразява ме.

Ако мога да ти дам съвет е, когато и докъдето ти е удобно се опитвай да чуваш нови песни. Ясно е, че ще имаш вкус за конкретна музика, но малко или много ще обогатиш папката си с „музика“, ако имаш повечко песни и ако някога вземеш, че станеш DJ ще имаш възможност да си адекватен или адекватна спрямо по-голяма публика.

Това, което масово хората обаче правят е да си дърпат слушалките и да се борят за радио точката. И в борбата си за надмощие започват да се лъжат, превръщайки се в еднооки интелектуални онанисти. Защо? Защото се опитват да се убедят на база някакви интелектуални извращения в правотата си. Едно е да спориш, за да научиш нещо, друго е да спориш, за да надуеш главата на всичките си колеги с твоята любима музика. Малко ми е като да надуеш „Радка Пиратка“ в два вечерта. Разбира се има ситуации в бизнес план, морален план, личен план, които представляват интелектуална конфронтация и тогава разбира се, че си използваш мозъка по предназначение, но аз чий *** ти е да обясняваш на Бай Иван превъзходството на  Рахманинов, ако цялата му душа жадува за Лепа Брена.

Попитай се защо другият ти дава тази информация, която ти дава

Защо според теб пиша тази публикация? Твоя интерес ли гледам или моя?

В момента се тренирам върху теб, защото ми се иска в рамките на следващите години да се захвана доста по-сериозно с писане и психология. Без практика няма как. И, срам не срам, обичам да поучавам и давам акъл, в случай, че не си забелязал или забелязала. А усещаш ли, че има и много неща, които в момента премълчавам, защото са твърде лични.

Наскоро в рамките на ден майка ми и приятел от ученическите години ми споменаха за “Skin in the Game” на Насим Талеб. Имаше конкретна идея, която и двамата споменаха, която Насим Талеб разглежда. Какво е да имаш ставка в това, която правиш. И конкретно – дали този, които ти продава или дава нещо има ставка в твоето благополучие.

Има известна мисъл, че няма безплатен обяд. Когато някой ти дава информация се замисли:

Какъв интерес има този човек?

По-какъв начин е изкривен от обстоятелствата? Да кажем, че отидеш в Прадо и започнеш да гледаш картините на Гоя преди Пиренейската война и след това. Забелязваш ли някаква разлика? Пиренейската война е една от причините, далеч не единствената, зад тежките депресивни състояния на Гоя.

Ако разширим призмата, ще видим, че различни катаклизми се отразяват върху цялата „сетивност“ на системата от знание и изкуство и ерго всеки период от знание си има своята „лудост“ или напротив „радост“.

Или нещо къде, къде по-банално. Познаваш ли дъщери на следователи? Познавам една и индиректно още една. И за двете знам, че са имали стриктен вечерен час. Защо? Защото бащите им са се нагледали на човешката помия.

Има и по-фини изкривявания породени от хора, които имат ум, но не и разум и стават изкривени от липсата на баланс между реалност и мисли (аналитични, академични и т.н.).

По-тази точка може да се пишат стотици страници. Достатъчно е да се замислиш или интуитивно да почувстваш къде този човек може да е крив. Или ако много ти допада като начин на мислене, съвпада ли с твои „кривини“. И имай в предвид, че вероятно всички сме криви по-един или друг начин.

Попитай се дали тази информация е качествена и приложима за обстоятелствата ти

Можеш ли да тестваш дали това, което казват наистина е така? Ако не можеш, имай предвид, че това, че звучи логично или че изглежда очевидно, не значи, че е така. Можеш ли да си представиш колко хора са поддържали геоцентричния модел (слънцето се върти около земята) включително Аристотел и че има такива, които са били измъчвани или убити, защото не го поддържат – Галилео Галилей, Джордано Бруно.

Когато ти говорят в общи категории, можеш ли да опишеш дистрибуциите? Да предположим, че Бил Гейтс, Джеф Безос и още 100 милиардера станат граждани на България – средно Българските граждани ще са сигурно толкова богати колкото швейцарските, на практика – не. Ако не можеш да опишеш две дистрибуции, знаеш доста малко, а ако не знаеш средните, максималните, минималните стойности и вариацията – не знаеш почти нищо.

Извадката представителна ли е? Да разгледаме за момент част от изследванията в психологията – често стъпват върху извадки от граждани на САЩ или Великобритания и то вероятно студенти. Кога са представителна извадка и кога не според теб? Например, това което е установено валидно ли е за баба Пена от Първомай. Сега да си представим нещо още по-крайно: четири от пет експерта казват, че…Можеш ли да ми казваш колко експерта са интервюирали?

Един от основните проблеми с много хора е, че като чуят учен, професор, университет и приемат нещо за даденост. Можеш да видиш какво мазало от каращи се научни светила е понякога по научните журнали. Има толкова възможности моделът да не е специфициран правилно или дори да даде някакви статистически значими резултати, които да са подвеждащи. Например, Робърт Матюс (2001) открива статистически значима корелация между броят щъркели и броят бебета в Европа. Естествено корелацията не предполага причинно-следствена връзка в едната или другата посока, но пак доста шантаво откритие. Сега ако видиш реклама, в която експерт ти казва какво да правиш, запитай се дали това, че е експерт е достатъчно основание да повярваш. Понякога дори не е експерт, а актьор облечен като експерт.

Живеем в много забързан свят и не можем да тестваме всичко, защото просто е необоснован разход на енергия, но става ли дума за нещо важно направи си труда да си отговориш поне на един от горните въпроси – този, който намериш за най-уместен в конкретната ситуация.

Та какво ще си купиш

Наблюдението ми е, че както има огромно търсене за „полуистини“, така и има много предлагане на такива, като най-често срещаната опаковка, в която биват купувани е експерт.

Понякога, ако човек не го излъжат, се лъже сам. Съветът ми към теб, ако искаш да се развиваш и да увеличиш възможностите си за ползотворно взаимодействие с останалата среда е да си по-внимателен или внимателна в това как обработваш информация. Разбира се, можеш и да го игнорираш.

Трябва да се намери някакво оптимално ниво – не може да изследваш всичко, което чуваш до безкрай или да обясняваш всичко, което казваш в безкраен детайл, но вероятно особено за нещата, които са ти важни можеш да се запиташ като абсолютен минимум имаш ли нуждата да се излъжеш и източникът, от който получаваш факти в каква степен е приложим за теб.

Със сигурност не искам, когато и да е да ме възприемаш като експерт, защото това означава, че вероятно не мислиш критично върху това, което ти казвам. Това е нещо, на което държа. В противен случай вместо да настояваш, че името ти е Джаклин, Блейк, или Денийс може да се съгласиш на Джейкуолин, Бълакей или Динайс.

Успех!

М