Оптимизъм, ама с дефекти

Зрелият оптимизъм е под условие, оптимизъм на „може, ако…“, а не на безусловно „ще“. Оптимизъм с житейски опит зад гърба и мотивация за здрава работа.

Успях да понауча с времето, че и ние оптимистите сме „алтави“ и трябва да си знаем „бъговете“, за да можем, ако падаме, да паднем по дупе, а не по очи.

Да, оптимистите имаме бъгове!

Много интересна е глава 24 от „Мислейки, бавно и бързо“ на Даниел Канеман. Казва, че оптимистите имат много по-силен ефект върху живота на останалите, че е по-вероятно да се захванат с бизнес, да проявят упоритост дори когато изглежда, че няма шанс. Nice, a? Не бързай да се радваш. Показва и, че до голяма степен това се дължи на надценяване на собствените сили и късогледство за рисковете. Ако искаш да се занимаваш с бизнес, книгата е задължително четиво.

Понякога сме като дете, на което не върви да му кажеш, че Дядо Мраз вече го няма. И както казва Канеман, получавайки положителна обратна връзка отвън, се филмираме още повече в нашата си приказка на успех и захарен памук.

оптимизъм

В известна степен оптимизмът е наследствен. Има ген, който се асоциира с оптимизма и самоувереността [1]. Депресията (майор) също е поне в част генетично заложена [2]. Но ако префразирам и опростя идеите на едно от големите имена в позитивната психология, Мартин Селигман, природата е само едната страна на монетата – другата са нашите обстоятелства и как ги възприемаме. И бидейки оптимисти е хубаво да видим къде нашите възприятия могат да бъдат подобрени към повече реализъм. Особено ако ще се занимаваш с бизнес или ще инвестираш, това е задължително!

Сега готов или готова ли си да ме чуеш?

Правило ли ти е впечатление, как има някои хора, които за тях си живеят в най-лошия от всички възможни светове, а далеч не са да ги оплачеш. И колкото повече се опитваш да им вдъхнеш малко нещо позитивно, толкова повече се нервират? А как изглеждат нещата през тяхната призма? Ти как изглеждаш? Сигурно като Афроман:

 

Като правило всеки чува само това, което иска да чуе. Това, което не иска да чуе, най-много да го нервира и да го направи още по-силно стискащ или стискаща позицията си. Затова и повечето разправии между хора водят до още по-крайни позиции. Случва се, обаче понякога и някой да ти пробута курабийка с канела, а ти да си алергичен към нея. Моментът от 01:57 до 02:13, показва какво ни се случва тогава.

Канелата в курабийката са бързите рецепти за космически успех. Помня как един път ми попадна книга на Тони Робинс – факт, изключителен като ясна, интензивна комуникация и възможности за влияние. Та отварям книгата и някъде около първата страница, прочитам имена на мултимилиардери и Тони казва и ти можеш. До около 30-тата си година бих казал, ма то е ясно копеле. То аз, ако не го мога, кой?

После, като започнеш да се бориш реално с живота и да изучаваш бизнеса от гледната точка на различни бизнеси виждаш, че не е толкова простичко и че всъщност много бързи рецепти стъпват на ефекта на Дънинг-Крюгер.  И точно там, ако си оптимист без реално разбиране с какво се хващаш, може да недогледаш, да се отпуснеш, да не си машина.

Това, което за мен с целия ми оптимизъм и някакво ниво нарцисизъм бе живото-променящо бе да разбера, че ако не си налегна парцалите, съм „мъртъв вътре в себе си“ и че гаранции няма. Във филмите и приказките побеждават добрите, но в живота побеждават тези, които са най-адекватни спрямо обстоятелствата, най-мотивирани за борба и най-големи късметлии.

Има много хора, които са несигурни и те имат нужда и от Тони Робинс и от всякакви други крайни инжекции, които да компенсират „не можеш“ и „не става“, но ако не си сред тях, то има опасност да „предобриш“, ако вместо да осъзнаеш и негативните страни на оптимизма само масажираш това, което иска да чуе.

Личният ми опит е, че на човек не му трябва самолет, за да е щастлив, а ако е нещастен и самолет няма да помогне. Човек може да промени корено живота си към добро и без да е милиардер, топ знаменитост. От друга страна моментът, в който почне да надценява силите си може да прояви мързел или недоглеждане. Няма как да спечелиш война, ако не познаваш топографията на терена, а оптимизмът понякога стели мъгла отгоре и става като в 00:33 – 00:51.

Затова и съветът ми е ако знаеш, че по дефиниция си оптимист, то смени „ще“ с „може ако…“. И следи дали това, от което зависи може си го изпълнил или изпълнила. Позволи си да си по-критичен или критична към себе си. Ако те мъчеха депресии или ниско самочувствие, не бих ти го казал, но ако оптимизмът е много, вкарай реализъм и нещата ще станат супер. Поне от моята камбанария така стоят нещата.

Хубава вечер. Отивам на фитнес, че да не спадне бюста. Виждаш ли, това е зрял оптимизъм.

Успех!

М