Нещастието е безплатно. Щастието се спечелва.

За да стигнем до 21 век като генетичен материал, праотците ни с извървяли тежък път.  Оцеляването им е зависило от това да са нащрек за свиреп тигър, а не за ароматни теменужки. В течение на хиляди години в мозъка ни е закостенявал т.нар. negativity bias – по-склонни сме да виждаме нещата през тъмни очила и да изпитваме много силни негативни емоции, който способстват реакциите на тялото ни при форсмажорни обстоятелства. Как се е отразило това на  културата ни? 62% от думите в английските речници, отнасящи се за емоции са с негативна конотация и едва 32% с положителна (източник). Новините, продажбите, политическите кампании, редица филми разчитат на негативното, защото то се забелязва повече, буди по силна реакция. Момичета и момчета, според скорошни изследвания, за да е щастлива една връзка негативните интеракции трябва да са 5 пъти по-малко от положителните (източник). При 50:50 сте кандидати за раздяла. Толкова по-мощни са негативните емоции. И докато този негативизъм има някои ползи, той има и своите големи минуси, ако е единствената ни житейска програма. Изкривява реалността, в която живеем като мръсен прозорец, през които едва се процежда слънчевата светлина и топлина. Добре дошли в тунела. Нещастието е безплатно.

Ползите от позитивните емоции

Много хубаво изложение на ползите от позитивните емоции от Д-р. Барбара Фредриксън в курс, който може да гледате безплатно. С две думи това са емоции, които ни помагат да развием креативност, да виждаме глобалната картина, да сме по-здрави, да се социализираме по-добре. Май пропуснах нещо, а да – помагат ни да сме по-щастливи.

Позитивното е нещо ново

Полъхва свеж вятър с положителен привкус, който се нарича позитивизъм. Той е извън проблема и слабостта, а е насочен към наградата и силата. Както казва Мартин Селигман, ако махнем всичките си проблеми сме на нулата, а ние искаме да сме на плюс. И тук идва идеята, че за да сме щастливи ни трябват различни качества от тези, необходими ни, за да не сме нещастни. И докато негативните емоции ни позволяват да оцелеем, тоест количество живот, то позитивните ни дават възможност да имаме качествен живот (Рик Хенсън). Кои са тези качества?

Ама, какво е това щастие?

Една от четирите базови емоции. По-рано ги брояха шест, но явно са решили да спестят хартия. Тази емоция, обаче е много финна, много изтънчена. Тя е като мелодия на Моцарт съпоставена с негативните емоции, които са като джангър в автотенекеджийница. Мелодията на щастието включва редица по-трудно доловими емоции:

  • Интерес към това, което правим.
  • Радост от това, че виждаме нещо красиво.
  • Благодарност към непознат.
  • Гордост от нас или близък нам човек.
  • Любов.

И още много други (източник). И странно как познавам хора, които казват, че няма щастие, а това, което правят им е интересно. Гордеят се с постиженията си. Но има и хора, на които отвътре им е да не са щастливи: хора с депресивни или меланхолични характери, хора потънали в лапите на зависимости, хора със зловредни схеми в главите си. И какво ги правим тях.

Гроздето е кисело и щастието не е за всеки.

Гроздето е кисело. Нещастието е безплатно.

Ако за някого гроздето е твърде високо, може би е по-добре да го оставим да си говори колко е кисело. Борбата за щастие е по-лесна за някои и по-трудна за други, но тя иска желание и осъзнатост.  Щастие е дори нещо наглед толкова дребно като това колко ярко виждаш цветовете и как усещаш как въздухът изпълва дробовете ти. Щастие, което например един човек, които кара тежка депресия и за когото и синьото е убито и въздухът е досаден не може да си позволи. И който докато не изяви собствено желание да отвори кепенците на душата си и да пусне външната светлина да освети паяжините, няма какво да го правиш. Щастието иска енергия. Иска да се бориш за него. Иска да си дефрагментираш диска понякога. Няма безплатен обяд. Щастието трябва да се заслужи с отношение към света, към хората и към теб самия. Ако ли не „гроздето е кисело“, а нещастието – безплатно.

Трябва ли да забраним нещастието?

Светът е много интересна енергийна везна. В него има място и за тъга, и за гняв. Въпросът е доколко те са наши помощници и доколко ние сме техни роби. Гневът дава състезателност. Особено, когато ножът опре до кокала дава този тих, греещ като нажежено желязо фокус. Тъгата понякога ражда красота било то под формата на изкуство или размисъл. Това са състояния, които имат място в нашия живот и които, ако биват използвани правилно, също имат своя ресурс.

Мисля, че повечето знаем как да сме сърдити, тъжни или възмутени. Това е лесно, а лесното е скучно. В бъдеще ще си говорим много за това как да бъдем щастливи и как щастието е двигател на успеха.

Поздрави,

Марин