Най-тъпият бизнес съвет

Книга на Марк Кюбън. Корицата ми хареса. Покупка. Откакто пазарувам в Amazon разбирам какво им е на жените в магазин за обувки. Както и да е. Книгата е изключително добра. Напомни ми на ситуация преди година. Бях прегрял от работа, но изпитвах огромно чувство на вина и себепрезрение, че не работя достатъчно. Слушах мотивационни речи как не трябва да спиш, да ядеш, а дори и дишаш. Само трябва да работиш. Имах една таблица с това колко часа съм работил на ден. Сенки под очите. Стрес. Майка ми сигурно се е притеснила, че ще се капична, защото ми изнесе реч с три от най-добрите съвета, които съм чувал. Един от тях прочетох и в книгата на Марк преди няколко дена. Така и се стигна до тази статия, а именно: не е въпросът колко ресурси вкарваш, а колко изкарваш! За мен най-тъпият бизнес съвет е всъщност цял клъстер от съвети, който фокусират върху максимизирането на разхода, а не на печалбата. Когато целият фокус е върху това колко работиш, а не колко произвеждаш, ти решаваш грешното уравнение. Корелацията между работа и производителност, не винаги е положителна, защото от едно ниво на работа нататък, качеството на това, което произвеждаме спада и рисковете да направим „мазало“ скачат рязко. Има доста информация по темата.

Това, което още помня от една реч е, че трябва да искаш толкова силно да успееш, колкото да дишаш. Тук ще си позволя да цитирам една мисъл на треньор по баскетбол, Боби Найт, който Марк Кюбън цитира: „Всички имат волята да победят. Побеждават само тези, които имат волята да се подготвят.

Според мен, обаче не става дума за воля за подготовка, а за кеф от подготовката. Бизнесът не е някаква клизма, която трябва да имаш волята да изтраеш. Бизнесът освен резултат е и един супер готин процес, който не е да е лишен от стрес.

Въпросът не е колко спиш и работиш, а колко произвеждаш! Въпросът не е каква е волята ти за победа, а желанието ти за подготовка!

Това не е оправдание за мързел, а е призив да намерите правилния подход към свръх-производителността. Всички тези видеа, които гледах казваха: „Работи като идиот, аз го правя и ми се получава.“ Не казваха, обаче как да го правиш постоянно без да изперкаш или да се амортизираш свръхускорено.

Най-тъпият бизнес съвет

Tри съставки за решение на този въпрос:

  • Страст. Спомням си, като бях малък как нямах търпение да дойде ваканцията и да играя по цял ден. Едно дете не играе по план график, който следва, за да е по-добър в игрите. То играе, защото му е кеф. Имам приятели музиканти. На тези хора, ако им вземеш музиката, си им взел много повече от прехраната. Аз самият помня какъв кеф ми бе едно време моментът, в който навивах боксовите бинтове, след като примерно не съм тренирал седмици. Попадаш на друго място. Изцяло си в момента и изцяло се кефиш на интеракцията си с този момент. Не е нужно, да имаш високи умения или сериозно предизвикателство. Може просто леко да тананикаш или да правиш едни лежерни лапи, но ушите ти плющят от кеф.
  • FLOW” (Поток). Това е най-разпространеният термин, който заимствам от Михай Чиксентмихайи. (Кратко резюме) Срещал съм и сходна идея: „да се намираш в зоната“. А именно, трябва да сме в ситуация на високо предизвикателство (1) и висока способност (умения) да го преодолеем (2).
  • Мостовете са изгорени и си на режим оцеляване. Познавам не малко хора, които успяха в бизнеса, защото просто нямаха какво да губят. Единственият път напред бе през бизнеса, а зад гърба им – пропаст. Затова и моменти, в които всичко ти се срути са идеални да започнеш бизнес, като нивото на стрес първоначално може да е много добър генератор за проактивно действие, ако си така устроен/а, че стресът да те мобилизира.

За мен отговорът към високите часове работа, не е в едно напразно работене по 80-90 часа на седмица, просто с цел да работя по толкова, а е:

  1. Намиране на нещо, което наистина те мотивира да го работиш. Нещо, което да не е просто бизнес, а да е част от теб. Да е теб.
  1. Постоянно развиване на уменията ти и лекичко вдигане на летвата, така че в един момент да сме постоянно в зоната.
  1. Когато има сътресения, да ги използваме, за да работим още по-здраво.

Не фокусирайте сляпо върху работата, а върху резултата. Работата няма да избяга, а резултатът, той може и да се изплъзне. Фокусирайте върху него.

Поздрави и успех,

Марин