Мисли за щастието – Разбиване на лъжи: Част 2

Четеш продължението на:

Мисли за щастието – Разбиване на лъжи: Част 1

Ще насоча вниманието ти към конкретно погрешно разбиране за щастието, поощряващо половинчати стратегии за постигането му. Първо ще споделя три мисли, оставяйки те да ги свържеш по най-естествения за теб начин. След това ще споделя как ги свързвам и доразвивам, и какво общо правило за щастието извеждам.

Започвам с извадка от лекция на Лори Сантос, преподавател по психология в Йейлския университет:

Съзнанието просто не мисли в абсолютни категории… Вместо това мислим в тези много относителни категории. И постоянно сравняваме с това, което ще нарека отправна точка… ще говорим за тази очевидна, но много често изцяло неуместна точка, спрямо която измерваме нещо през цялото време.

Така, ако изкарваш 30 000 щ.д. и мислиш за следващото си повишение, ще кажеш: „Ами, необходимият доход, за да съм щастлив, е 50 000 щ.д.“ Докато, ако изкарваш 100 000 щ. д. и мислиш за твоя необходим доход, казваш: „Аха, всъщност не е 50 000 щ.д. …. Това, което наистина ми е необходимо е 250 000 щ.д.“

Продължавам с извадка от лекция на Виктор Михайлович Аллахвердов, преподавател по психология в Сант-Петербургския държавен университет:

И Фехнер, бидейки поклонник на Лайбниц, въвежда тази идея – диференцира прираста на усещанията, интегрира получения резултат и получава, че силата на усещанията е пропорционална на логаритъма на интензитета им. Аха! Ето какво прави психиката! Психиката логаритмува!

И завършвам с мисъл на Сенека:

Беден е не човекът, който има твърде малко, а този, който копнее за повече.

Отдели известно време, ако искаш, за да прецениш доколко и как горните мисли съответстват на собствения ти опит.

Сега ще споделя и моите наблюдения (преживявания). Обръщам се конкретно към хората, които пишат амбиция с главни букви.

Ако си по-амбициозен или амбициозна и успешно сменяш равнините на развитието си, нищо чудно всички резултати и постижения, които някога са били повод за гордост, да почнеш да усещаш като лъскаво детско камионче, което сигурно е източник на удовлетворение, ако си на 4 годинки, но не и ако вече си на 40 години. Появява се въпросът не колко още стъпала има нагоре в социалната йерархия, а за смъртта и края на нещата. През тази призма отново се появява въпросът за щастието, но този път автономно от нуждата да сложиш оценка или да ти сложат оценка, а по-скоро се появява странното усещане как докосваш живота само с върха на кутрето си, колко малко всъщност си усетил и от външния свят и от това, което носиш в себе си като положителен потенциал, като несбъднати пъстри житейски истории, като безброй слънчеви житейски пътеки, които няма да извървиш. Появява се нуждата не животът да ти ръкопляска, а да го погалиш по ръката, леко докосвайки всяко пръстче.

Ако първата битка в живота е за сигурност или за „свобода от“ – свобода от глад, болест, страх, то втората битка, ако човек иска да изживее едно малко безсмъртие, а не да покаже или да докаже, е за „свобода да“ – свобода да изразиш, откриеш, сътвориш, да си в хармония. Това, което не ми допада в много от стандартните мантри за успех е, че свършват на ниво „свобода от“. Примерно, появява се някакъв запъртък и казва имам милиони и виж имам яки мацки около себе си. Ок, братле, няма да умреш от глад и от недое*аване. Сигурен съм, че баба ти се гордее с теб. И какво от това?

Масово хората имат нужда от сигурност. Когато тя биде постигната, има две разклонения.

На първото пише консумация и не става дума само за скъпи дрехи, ресторанти, а и за консумация на внимание, статус, чувство за значимост. И това е нещото, което бива преекспонирано. Нужно е по-добро разбиране, първо, че не обективният резултат, а точката спрямо която го измерваме и как усещаме дистанцията от нея е това, което ни дава усет за удовлетвореност. И второ, че ако искаме да погледнем надолу винаги ще има някой там, както и ако искаме да погледнем нагоре. Съответно ако си придаваме стойност на база тази дистанция, то ще се чувстваме стойностни само пред хора „по-ниски“ от нас, и общо взето мизерно, като сменим референтната си среда с нещо по-„VIP”.

На второто разклонение пише свобода. И не става дума само за свободата утре да си в точка X от света без да се тревожиш стигат ли ти дните за отпуска или не, а за много по-дълбока свобода – да грешиш спокойно. Това е много дълбоко и важно измерение на щастието за не малка група хора, но се игнорира или ако се работи с него, е предимно на ниво убеждения. Цялата работа за собствен бизнес или бомбастична кариера, успехи, желязна дисциплина, постижения и пълна свобода на амбицията да побеждава е страхотна, но не за да прерасне в безкрайно тичане след статус и още себедоказване и себепревъзмогване, а за да може човек да изгради по-устойчив положителен образ за себе си и оттам вече да може да си позволи и чат–пат да се продънва, а с това и чат – пат да експериментира и в крайна – сметка чат-пат да живее на по-голямо жизнено РЗП.

Следващата и последна статия от поредицата за разбиване на лъжи за щастието ще публикувам на първи август.

До,

Марин