Мисли за щастието – Разбиване на лъжи: Част 1

С тази статия започвам серия от публикации, целящи да изградят реалистични очаквания за щастието в противовес на привлекателни, но осакатяващи фантазии за него, пречещи да се развиваме и адаптираме дългосрочно, да сме реално и дълбоко по-щастливи.

Лъжа е, че всеки, всякога лесно може да е щастлив.

Както едно малко дете приема, че всички хора са като него, знаят това, което то знае, чувстват така, както то чувства, така и някои по-големи хора не могат да приемат или не искат да приемат, че понякога имаме сериозни различия като способности и ограничения. Затова и детинското разбиране на такива хора е, ако искаш да си щастлив, бъди щом Тони Робинс или Арнолд Шварценегер може. В тази връзка цитирам Робърт Саполски от Станфордския университет по отношение депресията (майор) [09:30 – 10:30]:

Обратно към семантиката. Всички се депресираме понякога. Случват ни се лоши неща. Чувстваме се зле. Чувстваме се отдръпнати от света. Изпитваме някакво чувство на тъга и не изпитваме много удоволствие, и се затваряме в себе си, и след това ставаме по-добре, справяме се, изцеляваме се, справяме се с неща в живота. Какво пък толкова става с теб, че да не можеш да го направиш? И има това спотайващо се разбиране, че всички имаме периоди, в които сме депресирани, но излизаме от другата страна на тунела. Когато наблюдаваш хора, които вместо това отиват надолу и продължават да стоят долу до осакатяваща степен, винаги се спотайва този тих глас между редовете: „Хайде, стегни се! Всички минаваме през това.“ Тук ще защитавам тезата, че депресия (майор) е толкова реално биологично разстройство като ювенилния диабет и не сядаш до диабетик и не му казваш: „Хайде! Стига с тези инсулинови глупости. Стига си се лигавил! Стегни се!“

Ако човек иска да се развива и оттам насетне да премине през цялата болка на съзнанието и егото от интегриране на нови концепции и интегриране на нови противоречия в една по-богата и адаптивна цялостна картина на света, то не може да си позволи да търси полу-истини особено по отношение на щастието.

И първото неприятно нещо, което е редно да признаем, без обаче да абдикираме от отговорност е, че поне в част щастието е генетично заложено. Ако темата те интересува, препоръчвам секцията The Happiness Set Point от втора глава на The How of Happiness на д-р Соня Любомирски. Това не означава, че няма много какво самите можем да направим, за да сме значително по-щастливи, но щастието не е групово състезание, а път на личностно израстване, в което е смислено да се сравняваш единствено и само със себе си, защото както някои от нас са родени по-атлетични, така и някои са родени по-щастливи. Почти всички обаче можем да се научим да си набавяме повече положителни емоции и да ги оценяваме по-често, по-продължително и по-дълбоко – най-вече заради нас самите, а не заради някакво имагинерно състезание по щастие.

Лъжа е, че нещастието дава само горчиви плодове и щастието винаги го превъзхожда.

Дейвид Линч, промоцирайки трансцеденталната медитация, изложи гледната точка, че щастието дава огромна креативност. Когато събеседникът му го попита мисли ли, че Ван Гог би бил толкова добър художник, ако бе щастлив. Дейвид Линч каза, че Ван Гог би бил дори по-добър художник. Не знам, може би би рисувал полета с канабис и от техническа гледна точка биха били по-добри, дали обаче крайната картина би била толкова въздействаща – съмнявам се. Някои от най-силните картини на Пикасо и Гоя са плод на ужасите на войната. Висоцкий е по-известен с Кони, отколкото с Утренная Гиманстика, Джони Кеш с Hurt, отколкото с Jackson. Какво според Вас мисли по въпроса един от водещите съвременни психолози в областта на позитивната психология, Барбара Фредриксън [11:10 – 11.35]?

Някои интересни ефекти се появяват при твърде много позитивност. И някои изследователи са разглеждали връзката между позитивността и креативността. И са открили, че хората, които са изключително (ексклузивно) позитивни, не са особено креативни. Изглежда, че има необходимост от дразнение, породено от проблем тук или там, за да вдъхнови изобретателността или креативността.

Ако темата за личностните характеристики на креативните хора те интересува повече, можеш да чуеш кратко резюме на изследванията на Франк Барън по темата (тук). Това, което е конкретно интересно за нас, цитирайки от лекцията на Скот Кауфман за креативните хора, е:

Те изкарваха почти изключително високи резултати на всички тези метрики за психологическо здраве… също обаче бяха склонни да са много променливи емоционално… да докладват високи нива на тревожност… Много интересно е, когато разглеждаш креативни хора, виждаш всички тези парадокси…цитат от Франк Барън…[творческият гений] е едновременно по-примитивен и по-културен, по-деструктивен и по-конструктивен, понякога по-луд и упорито по-трезво мислещ от средностатистическия човек.

Когато си наистина отворен за нови преживявания, си отворен за собствените си противоречия. Откриваш, че творческият процес сам по себе си е прекрасен начин да съвместиш (примириш) тези противоречия. През творчеството постигаш хармония.

Да не разглеждаме нещата и само в нас като отделни социални атоми, но и като част от сложна социална система. Да сме само щастливи или само да комуникираме щастие не би било оптимално. Цитирам прекрасен пример от Джеймс Поуелски [00:45 – 01:21]:

Представи си, ако имахме за цел да дресираме кучетата винаги да махат с опашка. Това въобще нямаше да е полезно, както за собствениците на кучета, така и за самите кучета… трябва да вземаме в предвид контекста, в който се намираме. Понякога контекстът е такъв, в който негативните емоции са уместни. Понякога контекстът е такъв, в който позитивните емоции са уместни.

Реалният проблем не е в негативните емоции, а както казва Джеймс Поуелски [00:35 – 00:45]:

Негативните емоции са ценни и важни. Но повечето от нас, мисля, изпитват достатъчно от тях, а не изпитваме достатъчно позитивни емоции.

Оттам насетне необходимото умение е да намерим добро съотношение на позитивни спрямо негативни емоции, а не да си забраняваме всички негативни емоции. Идеята за изследване и управление на съотношението на позитивни към негативни емоции е ключова в разработките на Барбара Фредриксън. Като бих добавил, че в зависимост от контекста и житейските задачи, които имаме понякога е добре това съотношение да е по-рязко насочено към щастието или пък малко по-насочено към конкретна негативна емоция, която обаче ще ни помогне да преодолеем определен проблем и в крайна сметка да сме с по-добро съотношение позитивни към негативни емоции пост фактум.

Ала, бала, щастие.

Представи си, че си ръководител на млад и неопитен екип. На всеки казваш какво да не прави, но никого не показваш какво и как да прави. Или пък на всички даваш някакви твърде общи инструкции, които е трудно да бъдат въплътени в конкретни действия. А сега си представи, че си ръководител на щастието си – макар и да е грубо да ти го кажа директно, вероятността да го ръководиш точно като младия екип в примера по-горе е огромна.

Започвам с мисъл на Мартин Селигман:

Но клиничните психолози също започнаха да откриват, че нещо притеснително се появява от терапията: дори в редките случаи, когато терапията премине превъзходно и неочаквано добре, и помогнеш на клиента да се отърве от депресията, тревожността, гнева, щастието не е гарантирано. Чувството на празнота не е необичаен резултат.

Излекуването на негативите не води до позитивите. На технически език, корелацията между нещастието и щастието далеч не доближава -1.00, по-скоро -0.40. Странно, но човек може да е и щастлив, и нещастен (макар и не в един и същи момент). Жените, например, бидейки по-емоционално лабилни са едновременно и по-щастливи, и по-нещастни от мъжете. Уменията да си щастлив се оказват почти изцяло различни от уменията да не си тъжен, тревожен или гневен.

Продължавам с мисъл на Барбара Фредриксън:

Може би сте забелязали, че понятието „щастие“ не е в моя топ 10. Избягвам това понятие, защото чувствам, че е неясно и безразборно използвано. Макар, че понякога използваме думата „щастлив“, за да изразим сърдечни, позитивни емоции, същото това усещане може често да се изрази с друго, по-специфично понятие като радост, благодарност, любов, в зависимост от конкретните обстоятелства… Гледната ми точка е, че понятието щастие е твърде общо, твърде неясно, за да бъде полезно тук.

Това, което можем да извлечем директно като урок от казаното дотук е, че ако искаме да сме щастливи – то е редно да обърнем щастието в много по-конкретни заявки и действия: искаме да ни е забавно, да ни е интересно, да се чувстваме обичан и прочие. И съответно да построим навиците за действия, даващи ни най-голям шанс да посрещнем тези заявки. Общи приказки като „бъди щастлив“ ни дават малко практическа основа, на която да стъпи това „пребъдване на щастието“.

Това бе първата част от тази публикация. Следващата част от тази публикация ще е на 12 юли.

Междувременно, нека публикацията е полезна на повече хора.

Сподели я. Не я стискай само за себе си.

Можеш и да прочетеш още публикации, посветени на щастието: ТУК

До 12 юли,

М