Любов от упор

Днес кънти тътен от блогове на стотици езици – залп след залп от драма, възхита, емоции и пухкави женски сърчица, трептящи като хиляди пеперуди, при поредната комбинация от преплитащи се мотиви на „Обичай ме“, „Обичам те“, „Защо не ме обичаш? Аз нали те обичам!“, „Не те ща вече. Ти си виновен. Ще си намеря да друг да ме обича!“.

Толкова писане, а малко се говори за любовта. Често вземаме само една от съставките й, смесваме я с боза и наричаме цялото това нещо с гръмкото „любов“, а то горкото е просто странно, гъсто, сладникаво питие, на което обаче сме възложили големи надежди. Питие, в което полусляпо привличане, бягство от самотата и скуката, глад за внимание, а понякога дори неосъзната нужда от драма и трагедия биват премесени с биологичните номера, които природата ни играе, за да се чифтосаме, а не задължително, за да сме щастливи. Любовта не е палатка, а палат, чиито строеж отнема години, но повечето хора препират, устремени към посредствеността и ако си човек поне малко, е трудно да ги виниш.

В любовта дорисуваме най-красивото и нежно лице на човек насреща без да осъзнаваме, че в тази си форма „любовта“ е мухоловка, за която първоначално не знаеш, че си се залепил. Понякога страстта умира. Понякога хората престават да „общ“-уват. Понякога отдадеността или я няма, или започва да тежи, защото партньорът, в когото е „инвестирана“ се занемарява, правейки цената й прекомерна. И така, няколко години по-късно, много хора се оказват заедно в сиви кутийки от нещастие, слепени я с деца, я с липса на пари, я с инертност, която за по-удобно наричат привързване.

Жълта точка на сив фон. Любовта е надценена, ако подцениш живота. За много „любовта“ е най-интересното нещо, което може да се случи. Оттам и ситуациите, в които да се мятат, ликувайки „Любов!“ са много повече. Не влизайте в любовта заради скука, самота, социални очаквания, защото това е „евтина“ любов и с времето може да разочарова. Инвестирайте в себе си – в това да имате интересен, творчески, динамичен живот, да успявате. Протегнете ръка към любовта, но не я превръщайте във фиксация.

Любовта е скривалище, ако не се приемаш безрезервно. Хора уж се раздават в любовта, а всъщност тичат след несигурното си его, подведено с пържола от променливо внимание. Хора уж се жертват за някого, а всъщност несъзнателно търсят оправдание за невъзможността си да се борят за място под слънцето. Хора уж прощават и правят компромиси, а всъщност не вярват, че могат да получат повече. Любовта не е круша да ти падне на главата. Тя се изгражда с годините на база първоначалната „лудост“, която ни доближава. А, за да я изградим, ни трябва зрялост. Може да изглеждаме големи, но докато нямаме нужното ниво правилен опит в любовта, сме малки в нея – дете, което с времето научава и съзрява. Без да си дадеш право да си слаб и да станеш на идиот, няма как да израснеш и да си научиш уроците, а точно на тези уроци стъпват хубавите връзки. Затова и трябва да се приемеш безрезервно, без „защото“, без лъжи, за да можеш да приемеш да грешиш, което и да ти даде свободата да опитваш и в крайна сметка да намериш своята си рецепта на любовта.

Не стой в локалното платно на живота, дай си свобода да пораснеш в любовта, знаейки, че всички правим грешки и всички понякога се кепазим, всички понякога се обръщаме по гръб и махаме с опашка и колкото и глупаво да се чувстваме постфактум, това е неразривна част от емоционалното ни израстване и пътя към ресурсите, за да изградим любов с бъдеще, а не само настояще. Всичко започва с качеството ти на живот и отношението ти към теб. Желая ти любов, в която влизаш, не заради скука или липса на избор, а въпреки всичко друго, което ти дава животът.

Ще пиша пак на 3 март. Този път за българското самочувствие или липса на такова.

М