Капан на комфорта, сила на решимостта

Капан на комфорта и мляко с ориз

Най-красивото нещо на този свят?  Женската усмивка. Някой от най-красивите женски усмивки съм виждал породени от неща, които дори не отразявам – малко животинче, цветя, аромат, или някаква абсолютна дреболийка. Красота! Прекрасно е човек да може да оценява „малките“ неща, но понякога хората се крият в тях.

Толкова хора в удобни и тъпи връзки, работи, скривалища. И тогава, за да оцелееш, се научаваш да се радваш на големите „малки“ неща – цветенца, животинки, салса партита, срещи с приятели, нови дрешки, някой друг филм или екскурзийка. А може дори и някой нов автомобил или апартаментче. Все е мляко с ориз обаче – въпросът е дали с канела или кокос.

капан на комфорта

Ще кажа нещо грозно и вярно. Има хора, за които е мъчително или дори болезнено да се борят за повече. Това не е стигма, а обстоятелство, което е редно, да признаем. Хората не сме еднакво силни физически и психически.

Има и такива, които ценят това, което имат, но могат и повече. Често обаче са твърде емоционално обвързани към това, което имат. За тях важи мисълта на Джон Рокфелер, че не трябва да се страхуват да оставят доброто, за да получат отличното, но в свят на средни величини и доброто е добре, особено ако не си виждал или виждала по-добро. На думи е лесно да кажеш остави, но на практика не е точно така.

Хубаво е някой да ти крещи от YouTube, че трябва да искаш да успееш, колкото искаш да дишаш, но е с ограничена приложимост до ситуациите, в които нямаш „хомот“. От личен опит мога да ти кажа, че ако животът ми беше дал това, което исках, когато исках, щях да съм в много по-лоша позиция сега. Но ако ми го беше дал, щях с усмивка да влезна в клетка с кадифени решетки като всеки нормален човек.

Природата на първо място я вълнува да оцелееш и на второ да се размножиш. Затова и понякога сигурна гадост е по-малко плашеща от несигурността.

Понякога хубавото на живота без да го разбираме е, че е жесток, че жената, в която си влюбен не те отразява, че мъжът, с когото сте заедно от 30 години ти повтаря, че си трътлеста лелка, „опрашва“ всичко що има пола и те оставя, че няма как да станеш малко по-голямо малко колелце в корпоративната машина, че животът ти изхвърля млякото с ориз в боклука.

Това е моментът, в които си очи в очи със съдбата си и колкото и да не може да го повярваш, колкото повече те обича животът, толкова повече ще ти обръща яденето, за да се научиш да готвиш каквото искаш, а не да ядеш каквото ти сервират.

Много често сами не сме достатъчно силни да отворим капана на комфорта, за разлика от нас животът има безмерна сила и го отваря лесно, но тази новопридобита свобода от връзки с хора, работа, дадености тежи много първоначално.

капан на комфорта

Всяко хубаво нещо дори не чак толкова хубаво има своя магнетизъм, но когато си отиде, а магнетизмът остане, става черна дупка и тогава просто трябва да си намерим друга обитаема планета, иначе ще бъдем засмукани. Животът си има своята логика и е трудно понякога да я разбереш. Може би така рисуваме картата на реалността без да знаем и то не само с красиви цветове. В тези моменти, колкото повече психическа сила имаме, толкова по-често можем да определим в кой-цветови диапазон отива четката на живота и какво рисува.

Решимостта е Суецкия канал

капан на комфорта

Когато животът ни изкара от капана на комфорта, ни дава меню с различни цени и ястия. Късметът е в това, че за някои хора едно и също нещо ще е по-евтино или по-скъпо, личният избор е в това дали можем да го платим или не. Плащането е не само с действия, а с плътни действия. И плътността не идва от надежда, не идва от вяра, идва от окончателна решимост. При много жени и някои мъже крайната точна е вярата – може и ще. Решимостта звучи малко по-различно, нещо като – мамка ти, ще!!!! И няма второ мнение по въпроса. Тя е свързана в по-голяма степен с твоето решение, твоите действие, теб и в основата си чистотата на твоето искрено желание.

Наблюденията ми са, че има директна връзка между решимостта и това дали, когато капанът на комфорта се отвори можем да додрапаме до нещо повече от мляко с ориз или точно обратното ще ни се струва блян и най-доброто, което имаме.

Решимостта не при всички е даденост и не винаги е дадена по справедлив начин спрямо нашите разбирания. Има прекрасни, красиви хора почти без решимост и долни боклуци с огромна решимост. При повечето от нас обаче решимостта може да бъде подобрена.

Представи си голяма река, която трябва да се прецеди през много малък шлюз, който я води към новоизграден канал. Става голям напор върху стените на шлюза. Започва да се тресе, но поточето след шлюза е минимално. Така и когато шлюзът на нашите мисли и разбирания е твърде ограничен спрямо нашите емоции, вътре в нас има болка, не можем да отпушим емоциите си, оползотворявайки ги като енергия за постигане на целите си.

От друга страна, ако на мъничка вада сложим грамаден шлюз, водещ към грамаден канал, то след шлюза вадата няма вълшебно да се превърне в Нил. Това е и един от основните пропуски на някои хора, които фокусират само върху съзнанието си, без да опознаят емоционалността си или да я доразвият посредством поведението си и преживяванията, които то поражда.

Решимостта се развива, като намерим тези реки в нас, които са най-пълноводни и силни и построим правилните шлюзове от мисли и поведения, с които да ги насочим в посоката, която искаме. За целта просто трябва да не мислим емоциите си, а да ги усещаме. Много често през мислите си осакатяваме емоциите си, не защото двете не трябва да взаимодействат, а защо избързваме с мислите и то не с правилните мисли. По тази причина нямаме картография на езерата, реките и океаните от емоции (енергия) в нас и се кокорим като диваци на сушите и наводненията, вместо да си начертаем една вътрешна карта и да знаем къде какво има в кой сезон.

Шинзен Янг разглежда различните видове мисли: спомени, мечти, съдене и т.н. Част от мислите, през които прекарваме нашите емоции може да са ограничителни или неуки, тоест да са твърде тесен шлюз. Затова и като втора грешка посочвам използване на неправилните мисловни структури за канализиране на емоциите ни.

Като разбирания се отличавам от голяма част от хората с фокус личностно развитие, тъй като считам, че определени нива на ригидност и невротичност може да са полезни, ако се гонят конкретни цели в материалния свят, защото могат краткосрочно да са като треньор, който вдига летвата повече и крещи повече, но с това и гарантира резултати, ако ще и краткосрочни. Разгледайте кои са тези ваши разбирания, които водят до най-голяма продуктивност и ефективни действия. Това е газта. Разгледайте и кои са тези разбирания, които водят до най-голям комфорт и вътрешен мир. Това е спирачката. Много хора търсят само разбирания за комфорт. Половинчато. Ако си насочен или насочена към постигане на цели, то трябват ти различни стратегии и мисловни карти.

Целта ти е да познаваш емоциите си и разбиранията си, за да може, когато животът дойде и избие купичката с мляко с ориз от масата ти и тя направи пльок, това да не е трагедия, а скрита възможност. Представи си как построяваш Суецкия канал и шлюзовете с възможности се отварят един по един. Съвсем нови възможности! Ключовото нещо е да поддържаш реката от енергия пълноводна, докато търсиш нови възможности. И не спирай.

Намери шоколада

Баба ми имаше хубав навик от комунистическо време да крие шоколадчета Кума Лиса от мен на различни места. Явно се е презастраховала, защото ги откривах и изяждах всичките наведнъж. От нея се научих да не спирам да търся нещо по-вкусно от наличното на масата дори и да открия една шоколадче, винаги може да има и още някое, и още някое. В някаква степен животът ми напомня на баба ми, Бог да я прости. Не спирам да търся шоколадчета. И когато ми изхвърли млякото с ориз си казвам време е за шоколад.

М