Как нещастието лъже за щастието

Гледах как танцуват. Дори без да се познават, съвсем естествено споделяха любовта си към музиката. Пред мен се стелеше гора от усмивки. Целият бях вир вода. Барманката лепна на челото ми салфетката, която остана да виси така няколко секунди преди да я махна. Бе нелепо, комично и много забавно. В три часа се поуморих и реших да се прибера пеша към нас. Целият град спеше. Струваше ми се, че дърветата са ръце, нежно протегнати към небето. Усещах как само аз, нощното небе и свежият нощен въздух бяхме останали будни. Усещах как краката ми стъпват по асфалта и дори ми се прииска да махна обувките си, за да усетя земята. За един момент този втори имагинерен свят, който мозъкът прожектира върху истинския живот, изчезна и остана само кристално чистото разбиране колко невероятно е човек да е жив и да се разтвори в света.

Знаеш ли, понякога ме преследва чувство за неблагодарност към живота. И все по-ясно разбирам, че част от тази неблагодарност е ехо от отминало нещастие. Нещастието отминава, но и ни лъже, че пътят извън него е пътят към щастието. Не е. Това са различни пътища. Отне ми време да осъзная, че:

Щастието не е резултат, а път.

Щастието не е отсъствие на дискомфорт, а положителна посока.

Повече удоволствия, понякога е по-малко дългосрочно щастие.

Как нещастието лъже, че щастието е резултат

Мислейки през призмата на минимизиране на нещастието, фокусираме към резултата, който ще премахне болката. Да изгониш нещастието обаче се различава от това да задържиш щастието.

Замисли се, свикваме с почти всичко хубаво и се връщаме към старите нива на щастие. Вярвал съм, че ще бъда щастлив, като постигна нещо, но постигал ли съм го, след няколко дни е преставало да ми прави впечатление, дори съм чувствал сивота, ако е нямало нещо ново на хоризонта. Причината е следната:

ЩАСТЛИВИ СМЕ, ПОЛУЧАВАЙКИ

ДИСТАНЦИЯТА ДО ЖЕЛАНИЯ РЕЗУЛТАТ,

А НЕ САМИЯ РЕЗУЛТАТ

Писано е много по темата. Засегнал съм едно от популярните изследвания в друга публикация:

Опарени от парите

Пол Блуум, преподавател по психология от Йейлския университет, твърди, че за да сме дългосрочно по-щастливи или трябва постоянно да намираме нови източници на щастие, или трябва да се научим да ценим в детайл и дълбоко настоящите си източници на щастие, или да си направим пластична операция – интересен факт, но пластичните операции са един от малкото източници на перманентно увеличаване на щастието. Да ни е жив и здрав доктор Енчев – не само вади хора от работната сила, ами и ги прави по-щастливи

Решението, което съм намерил за себе си обаче не разчита на доктор Енчев, а е:

Да „преследвам“ далечни цели, които мога да подразбия на множество по-малки цели, постижими краткосрочно и средносрочно.

Как нещастието лъже, че щастието е отсъствие на дискомфорт

Нека разграничаваме дискомфорта от това как го тълкуваме. Насочвам вниманието ти към три полезни парчета информация:

  • Много терапевти споделят за огромната полза от това да намираме смисъл, включително в дискомфорта (страданието), например: Виктор Франкл, Носрат Песешкиан и Мартин Селигман.
  • В „Предимството на щастието“ Шоун Ейкър пише, че най-успешните хора виждат препятствията не като препъникамък, а като крайъгълен камък към великите постижения.
  • Ключово е не дали има дискомфорт, а как го тълкуваме. В „Щастие по чертеж“ Пол Долан пише, че сме най-щастливи, когато намерим нашата си равновесна точка между удоволствие и смисъл, като имаме нужда и от двете. Добавям, че за много хора усетът за смисъл стъпва на борба за дадена цел и постигането й. Съответно дискомфортът е част от стойността на целта, част от това, което я прави достатъчно смислена, за да посрещне идеалите ни.

Брус Ли е казал: „Не се моли за лесен живот, а за силата да издържиш труден такъв.“ За мен животът не е „или – или“, а е „и“, тоест има нужда и от ден, и от нощ; и от лято, и от зима. Нещастието понякога прочиства всичко старо и отваря вратите за нов живот. Писал съм по темата за смисъл и нещастие по-подробно в друга публикация:

Танцът на Шива

Начинът, по който тълкувам нещастието е като пашкула, в който гъсеницата се превръща, за да стане пеперуда. Понякога е нужно, за да посеем нова реколта щастие. Внимавам обаче да не превърна дискомфорта в чрезмерен източник на стойност. Има хора, които се крият от слабостта си в неспирно търсене на дискомфорт и покоряването му. Това на свой ред осакатява и живота, и израстването им в посоки различни от тези на „твърдото“, „неприемането“, „агресията“. Както се казва: „Прекален светец и Богу не е драг“.

Решението, което прилагам за себе си е:

Когато дискомфортът дойде, търся положителните уроци и промени, към които води. Понякога сам и изцяло целенасочено се подлагам на умерен дискомфорт, за да генерирам сила и дисциплина, но не „предобрям“.

Как нещастието лъже, че „колкото повече, толкова повече“

Когато сме нещастни, сладкото не стига. Останали са ни само една – две стърготини „шоколад“ и в унес си мечтаем за големи кутии с вкусни бонбони. В един момент обаче обстоятелствата и обемите коренно се променят. Претъпкали сме се с бонбони и ни се гади. Чули сме любимата си песен 10 пъти подред и ни е станала безразлична. Гледаме се тъпо с най-добрите си приятели и нямаме какво ново да си кажем. Хубавото в редица случаи се амортизира и поевтинява, ако мине определени разумни граници. Затова и ти предлагам разнообразна диета от хубави емоции в различни царства на щастието, вместо да се тъпчеш само с един вид „бонбони“.

 Решението ми:

Да си поръчам максимално много вкусотии от менюто на живота и да опитам по-малко от всички вместо да се надумкам само с едно „ястие“.

Послеслов

Ако ти се чете допълнително по темата, виж:

Благодарността и едно плачещо момиче
Естествен лек срещу тъга, стрес, самота и депресия

В момента пиша един път месечно, на всяко първо число. Ако искаш да ме улесниш да те достигна със следващата ми публикация, последвай страницата ми във Facebook.

На 01 май ще споделя разбирането ми какво е щастие. На 01 юни ще ти разкажа за три основни съставки от рецепта за щастие.

До скоро,

М