Естествен лек срещу тъга, стрес, самота и депресия

Никой човек не е остров затворен в себе си

Джон Дън

Почти всеки е зациклял в негативни емоции в един или друг момент от живота си. И колкото и да не си го признаваме, понякога може да сме стресирани, тъжни, самотни или депресирани. Това е нормално. Потвърждава, че сме хора. В един момент обаче ни се иска да си починем от тези емоции и е редно да имаме ресурсите да го направим.

Давам простичка рецепта, която действа много силно, защото се корени дълбоко в еволюционното ни развитие дори още на ниво бозайник.

Ако някога почувстваш тъга, самота, несигурност или стрес, ако някога имаш нужда от подкрепа, то плати в аванс.

За разлика от едноименния филм, не искам да платиш в аванс нещо голямо или по график. Искам да оставиш сърцето ти да избере как, но да не е престорено. Цукърбърг бе казал нещо от рода на това, че е естествено да ни вълнува повече съдбата на замръзващата катеричка пред портата, отколкото на децата в далечна Африка.

Прояви малко човещинка

 

Не е нужно да е нещо голямо. Толкова хубава енергия понякога се получава от едно простичко отваряне на врата, подаване на изтървана ръкавичка или от отразяване на емоционалното състояние на човека срещу теб. Дори и да сгрешиш е повод за разговор и шега.

Кажи нещо хубаво

Преди може би 15 години бях на лекция организирана от журналиста Аернаут ван Линден. Лекторът ми направи много добро впечатление и след лекцията попитах Аернаут дали е ОК да го поздравя за отличната лекция. Още помня какво ми отговори: „Ако имаш да кажеш нещо хубаво някому, винаги го казвай.“ 

И един страничен практически съвет за мъжете. Ако позната, колежка, приятелка има наближаващ рожден ден или важно събитие, опитайте се да запомните прическата й точно преди него, шансът да е с „нова глава“ на рождения ден е значим. Направете й комплимент. Една не малка част от женската красота е в хубавите думи, които жената чува за себе си. Като се замисля и при нас мъжете може би е така.

Направи малък подарък

Например, във видеото по-горе мъжът плаща сметката на напълно непознати в магазина.

Помня трогателен разказа на американския милиардер Джон Пол ДеЖориа, който преди да забогатее години наред е живял в бедност, та включително и няколко месеца е бил бездомен. След години къртовски труд за пръв път разбрал, че бизнесът му ще го има, защото не се е налагало да се разправя с доставчиците за забавянията в плащанията от негова страна. По този повод решил да отпразнува и отишъл на ресторант. На масата срещу него едра черна жена, ако се не лъжа от църква, заобиколена от малчугани. Джон Пол казва, че виждайки начина, по който тя чете менюто е разбрал, че търси възможно най-евтиното ястие, което му напомнило, че той самият правил същото години наред. Съответно помолил сервитьорката да даде на всички от тази маса най-скъпите ястия от менюто, като не казва от кого е „почерпката“. Когато афроамериканката получила този неочакван подарък се огледала, без да задържа поглед върху него, явно преценявайки, че няма как той да го е направил, и казала силно: „Не знам кой си, но Господ да те благослови!“.

Не винаги хората са лоши

И покрай новините, и покрай всякаквите там тролове и социопати из интернет, понякога не съобразяваме колко много човещина може да има около нас. Не във всеки, разбира се, но в много от хората около нас. И то дори не защото сме хора, а защото сме бозайници и защото това се е оказал еволюционният път напред – заедно.

Не сме по-различни от маймуните в много неща, включително и в добрите.

Най-добрият лек срещу много от житейските несгоди е да бъдеш добър човек и да храниш съзнанието си с истории за доброта.

Поздрави,

Марин