Его и увереност

Его

Егото е донякъде като човек. Може да съзрее.

Незрялото его

Обществото може да окичи страхливец с лавров венец и той да повярва, че е герой. Много по-комфортно е да пазиш вид, да искаш да си винаги правият, винаги силният, винаги харесваният, но това е присъда. Присъдата да не си ти, а те, да си житейски недорасляк.

Твърде много инфантилно его и твърде малко искреност, много грим и малко красота. И хората не смеят да сгрешат, и смятат „2+2“ цял живот, без да съзнават, че докато парите, красотата, властта спомагат, те не заместват, а понякога и лъжат.

Понякога хората в толкова много опити да се впечатлят един-друг, забравят кой-кой е. И в крайна сметка никой не знае чий живот живее.

Незрялото его може да се превърне в плодородна почва за властова невроза или нездрави нива на нарцисизъм, когато вътрешно нестабилен човек бързо се види с власт и възможности. Получава се свръх-компенсация на дълбоката неувереност посредством твърде много показване на желаните качества и понякога твърде силно дистанциране от качествата, които са били обект на срам: бедност, слабост и т.н. Получава се великан на стъклени крака.

Най-голямата услуга, която може да ти направи животът в този случай е да те разбие на парчета и да ти даде възможност да се бориш за нещо, което ти е наистина важно, започвайки от позицията на последния, бедния, слабия, глупавия, грозния. Този повторен допир със страха и срама, ако имаш достатъчно силно желание за победа, всъщност ще те освободи и ще те подготви за истинска увереност.

Зрялото его

Зрялото его е гласът, който казва „Не!“, когато някой иска да наруши границите ти. Гласът, който казва: „Нямаш право на това, то е мое!“ Зрялото его не е ексхибиционист в парка, а дисциплинирана военна машина, която се активира в случай на война и изключва по време на мир.

Колкото и да е нелицеприятно, нека си го кажем: Основен проблем на редица добри хора е, че нямат зряло его и губят битки, които не е трябвало да губят. Губят бизнес. Губят кариерно развитие. Губят възможности. Неуверените мъже, често губят и жените, които харесват. Защо? Защото убедеността и упоритостта завземат, дори когато са неподплатени.

Ключово е обаче да знаеш кои са твоите битки и да не се разпиляваш. Ако човек е вътрешно по-състезателен, може да се отнесе и вместо да насочи енергията си към най-важното, да хвърли ненужно сили в безсмислени сражения.

При някои хора забелязвам нересурсни модели на поведение, които водят до стаен гняв – синдромът на фрустрираното пионерче. Виждал съм хора и на по 60 години, на които в някой ъгъл на главата им все още виси портрет на Вожда Димитров и майка им, учителката и всички техни съученици им махат укорително с пръст за това, че не са споделили любимата си играчка с целия квартал. Природата си знае работата по-добре от Карл Маркс. Не можеш да се поставяш винаги с преклонена глава пред нормите и да потискаш животинчето в себе си, което не иска да дели играчката с целия квартал. Всеки психоаналитик ще погледне с умиление портрета на Фройд, ако те разбере какви ги вършиш. Имаш право на здрав егоизъм.

Истинската увереност

В един момент зрялото его може да еволюира и да се превърне в истинска увереност. Докато в основата на здравото его има контролирано ниво агресия като „военна“ стратегия за получаване или защита на ресурси, когато човек е наистина уверен, той живее в мир.

Пътят до там минава през много искреност със себе си и живота, през много битки и през приемане, че понякога животът е по-силен, но оцеляваш. Истинската увереност не идва от завоюване на външния свят на човека, а от мир във вътрешния му свят. Мир със себе си, който не зависи от външни оценки или етикети на дрехите.

Пожелавам всекиму да стигне това ниво на спокойствие.

Успех!

М