Действието е лекарство

Действието

Да поговорим за силно лекарство, което го няма в аптеките – действието.

Малко предистория. Мартин Селигман, един от основоположниците на позитивната психология в САЩ, изследвайки клиенти с клинична депресия, стига до извода, че една от причините за депресията им може да е приучена безпомощност. Безпомощност, която може да е изцяло въображаема.

Селигман обръща внимание на това, че от една страна сме различни като гени и обстоятелства и в изследванията си върху плъхове, кучета и хора стига до много интересна статистика: една трета никога не се предават в лицето на несгодите, а една осма са безпомощни още от самото начало [1].

От друга страна интерпретацията на проблемите ни, очакванията за бъдещето, отношението към миналото според Селигман са под наш контрол и работейки над тях можем да увеличим щастието си.

Много от успешните хора и поговорките на различни народи относно трудностите имат обща характеристика – не допускат проблемът да създаде усет за безпомощност. И ако използваме частично и идея от логотерапията на Франкъл, не позволяват проблемът да е възприет като безсмислено страдание.

Усетът за безпомощност предполага липсата на действие у много хора и точно това създава огромен стрес. Ще цитирам един от най-интелигентните съвременни бизнесмени, Джеф Безос. Той казва, че за него основният източник на стрес е точно липсата на действие и ерго решението е – действието. Много близка идея до тази на Мартин Селигман, с разликата, че Джеф Безос е един от най-богатите хора на света. С това мислене, нищо чудно.

И стъпвайки на клише от психотерапията, разликата между Джеф Безос и бебе като отношение към света може да е доста по-малка отколкото между него и възрастен. Бебето опитва, става, пада, става, пада, прохожда, проговаря, започва да си връзва обувките, да чете, да смята, да кара кола, да….и в един момент престава да….Природата ни е заложила да се развиваме и да се учим посредством действие, тест за резултата, повторно действие, повторен тест за резултат и така докато успеем да кажем: мама, тата, бау-бау и т.н. В един момент обаче или липсва действие или алгоритъмът зацикля и се върти все едно и също действие, което не е ефективно.

Защо така? Виждал или виждала ли си приключенски предавания, при които колкото по-малко време имат участниците, толкова по-хаотични и неефективни стават действията им. Не изследват систематично всички възможности. Недоглеждат отговора и в последните секунди зациклят върху някаква глупост. При много хора е същото – не издържат на пресата на времето. В много сфери отнема около 4 месеца да си намериш читава работа, включително извън България. Бизнесът отнема години. Може и около 10 години, ако не си с бизнес инстинкти и не познаваш добре пазара. В личен план бих казал, че може да ти се наложи да минеш през незадоволителни връзки, докато намериш половинката си и хвърляш години в главоболия и разбити илюзии. В спортен план – пак години, за да се каже, че наистина имаш някакво ниво. Иска се време.

Да, но времето предполага несигурност, защото колкото по-далеч е нещо, толкова по-трудно го виждаме. И оттам или отчаяние и бездействие, или циклене на едно и също. Не така! Първо, сигурност в този свят няма. Второ, има вероятности и колкото по-адекватни и продължителни са действията ти, толкова по-голяма е вероятността за успех. Как да постигнем това? Три принципа.

Довери се на процеса

Дори да не вярваш в себе си, дори да не вярваш в резултата, вярвай в процеса, защото се базира на всеобщи принципи, а именно, че количествените изменения се превръщат в качествени (Георг Хегел). Късметът може и да обърне каруцата, но често определя само кога и как, а не какво.

Процесът определя какво, освен ако не става дума за неща много извън нормата. Затова вместо да гледаш към неясната далечина в опит да видиш резултата, фокусирай върху процеса, тествай кое се получава и кое не, направи нещата както трябва и няма да сгрешиш.

Тръгни по-леко

Целта е да си създадеш навик: било то да се бориш за продажби, да правиш контакти с потенциални работодатели, да си търсиш другарчето в живота. Недей да си създаваш стрес с прекомерни изисквания към себе си. Важното е постоянството. Създай си навик и след това можеш да дръпнеш оборотите. Трябва, обаче да си железен или желязна за навика. Когато го създадеш, нещата стават на автопилот. Първите седмици са най-тегави. Ако е нужно намали още тежестта, но създай постоянство.

Има смисъл

Ако не стоиш като овца на заколение, а се бориш, колкото и трудно да е и колкото и години да отнеме, ще видиш, че лека по-лека гърбът ти ще заякне и в крайна сметка, ще се подобриш като човек и това ще даде хубаво отражение както в работния, така и в личния ти живот. Ако не е трудно, всеки щеше да го направи, а все пак идеята е тази възможност да е за теб, а не за всеки.

Врати

В живота има три вида врати:

  • такива, които се отварят бързо,
  • такива, които са вечно заключени за нас, но върху, които хабим години
  • и такива, които отнема години да намерим и отключим, но зад които се крие вълшебно царство.

Приеми, че е част от живота, да си губиш време за нещо, което не става, както и че е срамота, ако не си хвърлил или хвърлила времето необходими за отварянето на поне една „вълшебна“ врата, когато си я намерил или намерила.

Фокусирай върху стъпките и приеми, че трябва повече време и то не само за теб, а и за мен, и за нея, и за него, и за тях.

Успех!

М