Въъъъй доброта!

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ (Мат. 5:5) Ти как мислиш, душичка?

Мисля, че много хора не оценяват колко хубаво е да си добър, когато е искрен порив. Причината – добротата при тях е мекота. Не е продукт на избор, а присъда. Фалшива доброта е. Не идва не от сърцето, а от усет за слабост и бръмбари чавдарчета в главата.

Преди да продължа ще поговорим за извънземните, изкуствения интелект, тайните на вселената и китайците, тъй като там се крие ключът на знанието. Изведнъж ще ти светне пред очите, че добротата, когато е избор, не е беззъб помияр, макар че много несъзнателно я третират като такъв. Между другото няма да пиша за Бермудския триъгълник, а само за извънземните, така че не очаквай да ти разкрия повече тайни отколкото е редно. Висоцки е загатнал отговорите на останалите.

Надвиснала ли е извънземна или високотехнологична заплаха над България?

доброта

Покойният Хокинг се опасяваше, че я извънземна цивилизация, я изкуственият интелект ще ни бастиса. Подобни тежки мисли често налягат и Илон Мъск. По различен начин мисли  Масайоши Сон. Според него изкуственият интелект може да предпочете хармонията пред конфликтите и да реши, че е много по-смислено да ни помага вместо да ни унищожава.

Нормално за хората и другите животинки е да се плашим от непознати и силни неща. Няма гаранция, че извънземните са вегани пацифисти. И все пак с цивилизацията се движим макар не и по права линия все повече към хармония и към уважение към другия, дори когато е по-слаб от нас. Опитай се да обясниш на средновековен селянин, че децата имат права или пък на някой предприемач от 19 век, че децата нямат място във фабриката. Дотолкова доколкото можем да приемем, че извънземните са просто проекция на нашето разбиране за човешката ни природа си мисля, че с времето са на път да стават все по-добри.

доброта

Пътят напред изисква голямо количество доброта и човечност иначе обществото ще се разнищи и самоизяде. Проблемът е, че има много „хора“, които паразитират върху добрите хора и без защитна реакция, човек вижда само слабостта в добротата си, а не и смисъла в нея. Както съм казвал в предишни публикации, според известния психолог Робърт Хеър около 1/10 от хората са с достатъчно високи нива на психопатия, за да представляват риск за околните. Ако човек няма армия от предпазни програми, има опасност добротата му/й да бъде разграбена и душата му/й да обеднее. Човек трябва да пази и цени сърцето си, а това означава, че освен топлина в него трябва да има и студ. Добротата трябва да стане искрен избор, а не даденост или социален конформизъм.

Китайските деца – зло, католическите – ангелчета?

Доколкото знам католиците считат, че децата са самата невинност, нещо като ангелчета, докато в китайската култура е залегнало разбирането, че децата са нещо зло, което посредством възпитание трябва да бъде научено на доброта. Когато още от много ранна детска възраст децата започват да се социализират в някаква степен те сами се само-урегулират и тези, които не успяват, имат значително по-голяма вероятност да развият прояви на антисоциално поведение и да свършат в изправителни институции. Ако са пък прекомерно добри, ще им крадат камиончетата, куклите и шоколада. Трябва баланс.

Ако не сме се научили на този баланс, то можем да се научим. Ако осъзнаем много ясно, че добротата без искреност е фалшива и че както е казал Марк Цукърбърг, „Катеричка умираща пред къщата ти може да е по-уместна за това, което те вълнува в момента, отколкото хора умиращи в Африка.“, то ще имаме и повече свобода да изследваме собствената си доброта без да я симулираме, но и без да я ограничаваме.

Трябва да знаем, че добротата не е константа. Например, при силен стрес или когато имаме малко дете е възможно да поизстинем за нуждите на хората с изключение най-близките ни. Осъзнавайки това, осъзнаваме и че имаме капацитета да не сме винаги добри и да сме егоисти.

Как да намерим баланс?

Не можеш да промениш всеки живот, да помогнеш на всеки и да направиш хубаво на всеки, защото просто нямаш тези ресурси. По-скоро виж тези неща, в които имаш сърце и фокусирай там. И тук идва въпросът как да си по-несъобразителен или несъобразителна. На първо място без да го изискваш сърдито от себе си, защото това ще отрови потенциала ти да цениш добротата си. По-скоро се отвори за нови усети на асертивност и непукизъм: бизнесът, бойните изкуства, театърът са различни сетивности, които може да са ти полезни. А, ако си готов или готова за това винаги можеш да потърсиш психотерапевт или коуч, с който да поработите върху повече асертивност и по-малко пионерски добродетели. Ключовото в случая е да намериш човек и школа, които ти пасват. Има такива, които може да са ти полезни, както и такива, които може да са ти вредни, ако самите не са минали през преживявания, които са ги научили на това каква е разликата между асертивност и агресия.

Специално на по-младите мъже препоръчвам искрено да се занимават поне година с контактни спортове: бокс, тай-бокс, кик-бокс, бойно самбо, ММА, Киокушин, Кудо и др. И то нещо, в което трябва да поемат удари и да носят на удари. Ще им даде повече от това да помпат ц*ци във фитнеса. Причината, че го препоръчвам е, че спарингът създава определени намотки в подсъзнанието, които позволяват на човек да докосне и по-първичната си или ако предпочитате архетипно мъжката си страна, което контра-балансира по-меката част в човека. Дори след като един мъж стане по-уверен, ще му е много по-малко нужно да изглежда „батка“, да има дебел глас и т.н. Когато имаш силата да се облегнеш на по-агресивната си страна, много по-лесно можеш да си позволиш да изразиш по-меката си страна. По-цивилизованата унисекс алтернатива е бизнесът.

На жените от друга страна бих предложил да осъзнаят, че не е необходимо да са харесвани на база добротата си, а на база честността им. Добротата и примиреността са не само вътрешно усещане, но понякога и детска стратегия, за да сме харесвани и да се чувстваме сигурни. Когато човек е пораснал обаче е редно да фокусира повече върху това как тя или той съди и защо, а не как е съден. На повечето жени, които си казват, че са по-добри отколкото трябва не в случай на изолирано разочарование, а в следствие на низ от преживявания, първо бих казал да фокусират силно върху това да инвестират в себе си. Човек, който е уверен в себе си и силите си, не се стяга много как ще го възприемат. Добро занимание за развиване на непукизъм са курсовете по актьорско майсторство. Ако сте минали през уводни уроци по актьорско майсторство, при които вие кудкудякате, а на среща някой ви лае, то сигурно знаете, че след няколко месеца не се стягате толкова, ако не сте съвсем примерни или такива каквито се очаква от вас.

Вълци в овча кожа и овце във вълча кожа

Има определена група хора, които са доста гнили и точна поради това успяват да оценят функционалните ползи от маската на доброта. Докато ти правят мили очи ти плетат интриги зад гърба. Има други хора, които са бонбончета реално, но слагат едни лоши и страшни маски. Виж, хората не искаме да сме заобиколени от зли егоисти. Искаме добри хора около нас, така че ако си, не го крий, но просто не прави компромиси със себе си и не се превръщай от добряк в лицемер. Не предобряй с добротата си, но в никакъв случай не я третирай все едно е идиот и не се сърди на себе си ако си добър или добра. Проблемът не е в присъствието на добротата, а в забравеният ресурс да си лош като китайско бебе 😉.

Доброта

Пазете и ценете добротата си. Не я пилейте и насилвайте.

М