Бизнесмен или полов атлет, или защо някои бизнес съвети не са за теб

бизнесмен

Близък, странствал из Африка преди много години, разказваше забавни спомени от пътуванията си. Един от тях бе как гидът му се скарал с друг мъж за това чий е по-голям и изчезнали да си ги мерят. На нашия континент си ги мерим по други показатели. И в тази връзка често не знам дали да се усмихна или да се намръщя, като видя преобладаващата част от бизнес историите или съветите, тъй като често се въртят само около една от стратегиите, която макар и привидно най-печеливша, е и най-рискована и оттам най-неприложима за средностатистическия човек със семейство, за което трепери, ипотека, неясна бизнес идея, нулев бизнес опит и някакви често неправилни ограничаващи убеждения, че не може, че бизнесмените са лоши хора, че продажбите са безсрамно лъжене и така нататък.

Ще ти разкажа някои неща от първо и второ лице, а именно неща, през които съм минал и неща, които съм видял като начин на мислене в познати или клиенти предприемачи.

Между другото дами в тази статия съм по-циничен, затова и предпочитам да говоря простотии по адреса на представителите на моя пол – средностатистически сме по-големи простаци. Това, което казвам като стратегии обаче е напълно приложимо и за вас. Парите нямат пол.

Така както си говорим за бизнес, нека те питам нещо. Как ще разбереш дали някой ти дава професионален инвестиционен съвет? Първото нещо, което ще направи, ако той или тя е професионалист е, че ще анализира капацитетът ти и желанието ти да поемаш риск. Да започнеш директно да даваш акъл, за мен е, както казваше бивш колега цапнат в устата – „ташак работа“. А след семейството, бизнесът е може би най-сериозната инвестиция на всичките ти ресурси: емоции, време, пари, човешки отношения.

Какъв е твоят рисков капацитет за бизнес?

Ако имаш семейство и заеми, надали кой знае колко голям. Затова и за мен разказите, колкото и впечатляващи, на хора спящи по коли и пейки в развиване на бизнеса си, не ти дават нищо, което да можеш да вземеш и да приложиш към твоите обстоятелства.

Наистина колкото по-малко имаш какво да губиш финансово или като самочувствие, толкова по-лесно е да се хванеш с бизнес и да не се пуснеш. Помня разказ от един приятел, финансов директор, как най-глупавият му съученик в момента върти доста сериозен бизнес. От друг приятел, правист, съм чувал подобна история най-тъпият му съученик станал милионер и го интервюирали по телевизията (словенската). Затова ще ти разкрия малък трик, за да не си в по-лошо положение от тези двама „тъпи“ успешни бизнесмени.

Мили бъдещ бизнесмен или мила бъдеща бизнес дама, не прави бизнес, прави си кеф, прави живота им по-добър, прави грешки и се учи.

Ключовата ти цел е да издържиш три години и да експериментираш в нещо, което обичаш и за което другите биха платили. Чувал съм за хора, които обръщат хобито си в бизнес. Искам и ти да си сред тях. Не мисли за бизнес идеи – мисли за проблеми, които би искал или искала да решиш и които имаш качествата да решиш. Оттам насетне инвестирай в опити.

Най-основният капитал в бизнеса е знанието, без него колкото пари и връзки да имаш, ще ги пропилееш. Можеш да добиеш идеи от книги, курсове, разговори, но нищо не може да се сравни с реалния опит – знанието какво иска клиентът и как да му/й го предоставиш е нещо, което се учи на проба – грешка.

Повечето хора обаче не знаят как да трупат опит. Или не пробват, или залагат всичко, опарват се и не опитват отново, или някъде по пътя се отказват.

Това, което искам от теб е да намериш проблем, които би искал или искала да решиш, който ще ти е огромен кеф да решиш, който можеш да решиш, за чието решение ще ти се плати и да си дадеш три години на грешка след грешка. Така трупаш опит и ако не се стягаш от грешките, а си вадиш поуките от тях, то правиш прекрасна инвестиция в много ценен нематериален актив – ноу-хау. Единственото важно нещо е да не поставяш всички яйца в една кошница, тоест не прави грешки, които биха те извадили от играта. За това ще напиша отделна публикация, но най-общо: контролирай кредитния риск, наблегни на бизнес модели с предимно променливи вместо фиксирани разходи и много на брой малки транзакции вместо отделни единични големи транзакции. Не, че и другото не става, но рискът е по-голям.

И тук да вметна една история. Подчинен прави грешка за милион долара. Очаква, че шефът му/й (вече не помня дали бе мъж или жена) ще го/я уволни. За негово или нейно, учудване шефът казва: „Как ще те уволня? Тъкмо инвестирахме милион долара в обучението ти.“

Бизнесът не иска да му принесеш човешко жертвоприношение.

Искам да ти обърна внимание, че в някои случаи, разбира се има редица изключения, бизнесмени са хора или които са нямали какво да губят в даден период от живота си, или които много не са се затормозявали с това да градят стабилно семейство и да имат „стандартния живот“.

Е, да де, но с времето видях, че има и друга опция.

У мен дълго време имаше, а и у много хора има желание за доказване колко си непоколебим, колко си отдал на бизнеса, през какви клизми си минал докато успееш. Е, аз лично минах през доста клизми, че съм успял далеч не бих казал, но драпам напред. От една страна усетът е невероятен, на превъзмогване, сила, свобода, но от друга мисля, че човек, който целенасочено търси клизми е в някаква степен извращенец. И не мисля, че от един момент насетне доказваш някому нещо, правейки нещата по сложния начин, когато има и по-лек. И без това е доста тегаво.

Не се връзвай на това, че някой ти се хвали как не спал, не ял и други неща не правил, докато не му/й тръгне бизнеса. Да, когато си минал през центрофугата, помпа самочувствието.  Ако обаче, имаш опцията да не го направиш, а те влече по-добре си вземи „50 нюанса сиво“. Гледай ги, докато мирясаш и на свежа глава почни по-леко.

Имаш 2 седмици прозорец да започнеш да си правиш кеф, решавайки проблем на околните.

Недей да протакаш. Виж си календара и сложи кръгче около 29 март. До тогава трябва да си започнал или започнала, за да има тази статия смисъл за теб, иначе никакъв смисъл от четенето й. Все едно си гледал или гледала физически упражнения в интернет вместо да поспортуваш. Прави си кефа 3 години, експериментирай и се забавлявай. Нищо не се случва от раз освен падането по дупе на хлъзгава улица.

Отдели си психическа енергия и си създай навик.

Най-гадното нещо на работата от 08.00 до 17.00 е, че яде енергия. Най-хубавото на това зад теб мостовете да горят е, че дава енергия и хъс. И все пак, ако да палиш мостове, не ти е по-вкуса, например, защото децата ти не е хубаво да спят под звездното небе, то осъзнай и че както имаш работа днес, така утре може и да нямаш. Осъзнай и, че с малко, но постоянна работа през годините, нещата могат да се случат. Затова и си създай навика в точно конкретно време, ден, час, място да си „правиш кеф". Тогава ще е много по-лесно, а и това е прекрасна застраховка срещу работния пазар.

Когато бизнесът ти тръгва, може би ще има и много досадни, тъпи задачи, поне първоначално, но ако това, което правиш наистина те увлича, няма да усещаш дори как ги отбиваш. Освен това, създай си навика да виждаш положителния резултат от труда си.

И в един момент…

И в един момент ще разбереш, че е дошло време да напуснеш работа и да се отдадеш изцяло на кеф, тоест бизнес. В един момент, човек узрява, просто усеща вътрешно, че е готов да скочи през глава с усмивка. Ако скочиш по-рано, може да се претрепеш, ако въобще не скочиш, то не си разбрал или разбрала колко още по-хубав всъщност може да е животът ти.

Недей като повечето хора да се колебаеш между това да скочиш веднага от 10 метра или пък въобще да не скачаш, просто почни да си правиш кеф до 2 седмици – скачайки първоначално от 50 см. – и нещата ще се наредят от само себе си, но не спирай. Отнема време.

Успех,

М