Авторитетът на авторитета

Авторитетът на авторитета

Започвам статията за авторитета на авторитета с история преразказана от Робърт Чайлдини във Влиянието – Психология на убеждаването.

Доктор предписва да бъдат капани капки в дясното ухо на пациент. Съкращава “Right ear” (дясно ухо) като “R ear”. На английски „rear” означава и „задни части “. Къде мед сестрата капва капките, за да пребори възпалението в дясното ухо? Не, не ги капва в дясното ухо.

В книгата си „Джинът отвътре“ Хари Карпентър споменава за изследвания, че хапче дадено от лекар действа по-силно от хапче дадено от мед сестра. Хапче дадено от лекар в престилка действа по-силно от хапче дадено от лекар в неформално облекло.

В „Психология на социалния статус“ се цитират изследвания, според които авторитетните хора биват възприемани като по-високи, а по-високите хора, като по-авторитетни. В донякъде противоречиво изследване, Даненмайер и Тумин изследват възприятията за ръст сред 46 студента. Студентите надценяват ръста на техния преподавател и подценяват ръста на техен състудент. Чел съм за сходни изследвания преди години. Един и същи мъж „нараства“ на ръст, с колкото по-голямa академична титла бива представян пред студентите.

Горните три параграфа са небрежен начин да засегна три сериозни теми:

1. Хората могат да станат безмозъчни при наличието на авторитет. Още по-важно – може да се загуби чувството за лична отговорност и човещина. Най-известното изследване в тази насока може би е експериментът на Милграм.

2. Авторитетът краси имащия го. Помните ли старта романтична комедия „Идвайки в Америка“ с Еди Мърфи, в която той се прави на слуга, а слугата – на принц?

3. Можеш успешно да се направиш на авторитет. Например 21-годишният студент Брет Коен наема двама бодигарда, фотографи и снимачен екип и става известен. Може да се посмеете…

От деца до сега

Да си спомним първите учебни години. Приемаш нещата аксиоматично. Някакво грамадно същество пред теб рисува ябълки по дъската и ако не е подковано като педагог, питаш ли го „Защо е така?“, ти казва, че не ти трябва да знаеш, а просто трябва да назубриш, че е така. И какво правиш – зубриш кое е правилно, ако не – „Опять двойка.”

После идва юношеството и има популярни деца и деца, които искат да се популярни и разните там поп звезди с невъобразими вокали данни и мега смислени текстове.

И, хоп, изведнъж порастваме и от малкия екран поредният „авторитет“ ни обяснява какво да караме, как да се обличаме, от какво имаме нужда и за кого да гласуваме. Четем статии от всевъзможни гурута кое е здраво и кое не, кое правилно и кое грешно. Телефонните измамници ни се представят за полицаи и пожарникари. Чакаме по администрации, където често няма лична инициатива и цари масова безотговорност (има и отделни свестни хора).

Здравият авторитет от семейството, който цели нашето добро, бива заменен с авторитет, който цели своето добро. Докато първият авторитет е полезен и необходим – Орлин Баев дава сбита гледна точка защо, която съответства на това, което съм видял – вторият, често може да се окаже вреден за нас.

Авторитетът, който те отдалечава от теб

Много хора и аз включително по един или друг начин, съзнателно или не, просмукваме нашата карта на света пред твоите очи, а тя може да не съответства на твоето пътешествие. Не оставяй на никого да ти казва, кое е бяло и кое черно. Моето сърце не е твоето. Моите очи не са твоите. Имаме различни пътища. Мисли и чувствай за себе си.

В хипнотерапията е прието, че колкото по-трудно за доказване е едно твърдение, толкова по-силно е за внушаване. А всъщност повечето житейски постулати са такива. Истинските жени са… Силните мъже са… Добият бизнесмен е… На гробът ми няма да пише добър бизнесмен или силен мъж, а ще пише името ми и искам същото да се отнася и за живота ми. Съветвам те и ти да подхождаш по същи начин.

Понякога хората или се подценяват или се отдалечават от себе си, оставяйки „авторитети“ да им казват какво и как да правят.

Авторитетът, който внушава болести

Понякога ни се внушават болести. Идва баячка от улицата. Вижда, че си по-угрижен или угрижена и „Леле бате/како, ужааас.“ Вдигаш кръвното и отиваш на преглед. Ако не уцелиш клиниката, правиш 100 изследвания и ти предписват 1000 хапчета. И накрая от телевизията разбираш за страшния птичи грип. Не издържаш и отиваш на психотерапевт. Ако не уцелиш терапевта, разбираш колко много детски травми имаш и колко много проблеми – поне три години работа да се ровиш в боклуци. А преди да те засече баячката просто си се чудил или чудила какво да купиш за ядене, а вече ще се мре.

Авторитетът, който спира креативността

Много от авторитетите са авторитети в рамките на дадена парадигма, а светът се променя. Маркетингът сега е различен. Бизнесът е различен. Проблемите на хората не са тези, с които са се сблъсквали пациентите на Фройд.

Повечето неща, особено в интелектуален план, обаче се случват в канон. Масово хората правят продажби по един и същи начин. Пишат по един и същи начин. Пеят сходно. Рисуват сходно. Защо? Защото някои им е казал как да го правят. Част от нещата са полезни, но част просто вземаме за даденост, когато можем да подходим по 1001 валидни начина. Понякога, ако искаш да опиташ нещо по-различно и ако обстоятелствата го позволяват, опитай.

Въпросът

Когато се появи поредният авторитет, казващ ти какво да правиш и защо, задай си въпроса – този човек интересува ли се от мен наистина или просто иска да ме издои или отново да си препотвърди своите разбирания за света? Ако е второто, колкото и привиден авторитет да има…

Естествено има хора с много талант и знания, които с основание са водещи в сферите си. Заслужава си да се допиташ до тях, но не се лишавай от правото на собствено мнение, защото в края на деня, отговорността в повечето случаи си остава върху теб.

Успех,

М